Три дни от живота на една жена - X

                                           X

    Разочарова я не това, че е разведен с дете, а прикриването на този факт. Е, все пак ѝ го каза, макар и със закъснение… Можеше изобщо да не ѝ спомене нищо, нямаше откъде да го научи - бившата му съпруга живееше с момченцето им в Ирландия. Затова реши да не го съди толкова строго. Никой не е съвършен… А имаше и нещо хубаво - силното му желание да се сближи с нея…

    Но вече нищо не можеше да бъде същото… Усещането, че е в рая, носена на ръце от своя предан рицар, беше безвъзвратно изчезнало… Сякаш я бяха изгонили от там, подобно на Ева, заради нейното грехопадение…

Предчувстваше, че изминалите два дни ще останат най-прекрасните в живота ѝ, но никога вече няма да се повторят!...

   Тази нощ започваше нейният ад… Все по-ясно осъзнаваше, че само още един ден и една нощ щяха да бъдат заедно, После Владимир щеше да отлети със самолета за Прага, а тя щеше да се прибере с брат си в София. При тези обстоятелства имаше ли шанс да просъществува тяхната връзка?... Може би в Чехия той щеше да се събере отново с приятелката си…

    А тя?... Доколкото се познаваше, нямаше да запази в тайна случилото се от онзи, с когото вече имаше близки отношения в София.. Каква ли щеше да бъде неговата реакция?... Щеше ли да я разбере?... Да ѝ повярва, че не би предала за нищо на света любовта, ако наистина се чувстваше обичана от него… Ще можеше ли да ѝ прости?!...

    Въпросите като нахални птици кълвяха мислите ѝ… Но все пак сънят успя да ги прогони, покривайки я с вълшебното си наметало…

    Събуди ги нежното докосване на първите слънчеви лъчи. Пробуди се и среднощната страст, която отново трябваше да бъде заситена…

    После отидоха на брега на морето - там, където се срещнаха за първи път. И както тогава, седнаха в неговата лодка… И както по време на пътешествието им към Несебър, той се опитваше да я развеселява и да си придава ведър вид… Но личеше, че е посърнал и угрижен като нея…

    Тя го увери, че чувствата ѝ към един мъж не зависят от това дали има дете или предишен брак. Разказа му, че майка ѝ е отгледала децата на баща ѝ от покойната му първа жена като свои. Не се съмняваше в себе си, че би направила същото... Но го укори, че е постъпил непочтено като не ѝ е казал още в началото, че е бил женен и има дете. Всъщност беше излишно - той и сам добре го осъзнаваше.     

    Времето препускаше неудържимо. Да можеше завинаги да останат тук, при любимото ѝ море!… Нищо повече не искаше. Парите, лукса, обществения престиж, славата, властта… никога не я бяха съблазнявали. Единствено любовта беше смисълът и целта на нейното съществуване… Би могла да живее дори в сламена колиба, но с този, който истински я обича…

    Защо съдбата не я срещна с Владимир по-рано?... Само три дни ли трябваше да бъде с мъжа на мечтите си?... И как да се върне към предишния си живот след като е била на седмото небе с него?!... Беше объркана и раздвоена в чувствата си. Двама мъже ли обичаше???... Трябваше да изясни за самата себе си какво изпитва към единия и към другия. Но това щеше да стане едва след като се върне в София. И понеже естеството ѝ беше да е открита и спонтанна, сподели с Влади, че възнамерява да разкаже за случилото се помежду им на човека, с когото вече имаше връзка. Но той я посъветва да не го прави, защото това би го наранило. Замисли се… Наистина аргументът беше основателен. Обаче да го запази в тайна означаваше да постъпи подло. Тя самата не понасяше да я лъжат или да крият каквото и да е от нея, искаше винаги да знае истината, независимо каква е… Значи трябваше да подхожда към другите аналогично…

    Обядваха в ресторанта с брат ѝ и неговите приятели, а после решиха да си починат в нейната стая докато слънцето отслабне.  Когато си разменяха адресите Влади я увери, че ще ѝ пише веднага след като се прибере в Моравия, ще ѝ прати и снимка, защото сега нямаше в себе си… Това обаче не разсея тъгата ѝ, която все по-често бликваше от очите ѝ. Така ли щеше да я запомни - плачеща?... Но той я искаше и такава… А тя вече не можеше да му противостои...

    Чувствата окончателно бяха взели връх над разума и съвестта.

Следва продължение