Три дни от живота на една жена - X
Произведение от няколко части « към първа част
X
Разочарова я не това, че е разведен с дете, а прикриването на този факт. Е, все пак ѝ го каза, макар и със закъснение… Можеше изобщо да не ѝ спомене нищо, нямаше откъде да го научи - бившата му съпруга живееше с момченцето им в Ирландия. Затова реши да не го съди толкова строго. Никой не е съвършен… А имаше и нещо хубаво - силното му желание да се сближи с нея…
Но вече нищо не можеше да бъде същото… Усещането, че е в рая, носена на ръце от своя предан рицар, беше безвъзвратно изчезнало… Сякаш я бяха изгонили от там, подобно на Ева, заради нейното грехопадение…
Предчувстваше, че изминалите два дни ще останат най-прекрасните в живота ѝ, но никога вече няма да се повторят!...
Тази нощ започваше нейният ад… Все по-ясно осъзнаваше, че само още един ден и една нощ щяха да бъдат заедно, После Владимир щеше да отлети със самолета за Прага, а тя щеше да се прибере с брат си в София. При тези обстоятелства имаше ли шанс да просъществува тяхната връзка?... Може би в Чехия той щеше да се събере отново с приятелката си…
А тя?... Доколкото се познаваше, нямаше да запази в тайна случилото се от онзи, с когото вече имаше близки отношения в София.. Каква ли щеше да бъде неговата реакция?... Щеше ли да я разбере?... Да ѝ повярва, че не би предала за нищо на света любовта, ако наистина се чувстваше обичана от него… Ще можеше ли да ѝ прости?!...
Въпросите като нахални птици кълвяха мислите ѝ… Но все пак сънят успя да ги прогони, покривайки я с вълшебното си наметало…
Събуди ги нежното докосване на първите слънчеви лъчи. Пробуди се и среднощната страст, която отново трябваше да бъде заситена…
После отидоха на брега на морето - там, където се срещнаха за първи път. И както тогава, седнаха в неговата лодка… И както по време на пътешествието им към Несебър, той се опитваше да я развеселява и да си придава ведър вид… Но личеше, че е посърнал и угрижен като нея…
Тя го увери, че чувствата ѝ към един мъж не зависят от това дали има дете или предишен брак. Разказа му, че майка ѝ е отгледала децата на баща ѝ от покойната му първа жена като свои. Не се съмняваше в себе си, че би направила същото... Но го укори, че е постъпил непочтено като не ѝ е казал още в началото, че е бил женен и има дете. Всъщност беше излишно - той и сам добре го осъзнаваше.
Времето препускаше неудържимо. Да можеше завинаги да останат тук, при любимото ѝ море!… Нищо повече не искаше. Парите, лукса, обществения престиж, славата, властта… никога не я бяха съблазнявали. Единствено любовта беше смисълът и целта на нейното съществуване… Би могла да живее дори в сламена колиба, но с този, който истински я обича…
Защо съдбата не я срещна с Владимир по-рано?... Само три дни ли трябваше да бъде с мъжа на мечтите си?... И как да се върне към предишния си живот след като е била на седмото небе с него?!... Беше объркана и раздвоена в чувствата си. Двама мъже ли обичаше???... Трябваше да изясни за самата себе си какво изпитва към единия и към другия. Но това щеше да стане едва след като се върне в София. И понеже естеството ѝ беше да е открита и спонтанна, сподели с Влади, че възнамерява да разкаже за случилото се помежду им на човека, с когото вече имаше връзка. Но той я посъветва да не го прави, защото това би го наранило. Замисли се… Наистина аргументът беше основателен. Обаче да го запази в тайна означаваше да постъпи подло. Тя самата не понасяше да я лъжат или да крият каквото и да е от нея, искаше винаги да знае истината, независимо каква е… Значи трябваше да подхожда към другите аналогично…
Обядваха в ресторанта с брат ѝ и неговите приятели, а после решиха да си починат в нейната стая докато слънцето отслабне. Когато си разменяха адресите Влади я увери, че ще ѝ пише веднага след като се прибере в Моравия, ще ѝ прати и снимка, защото сега нямаше в себе си… Това обаче не разсея тъгата ѝ, която все по-често бликваше от очите ѝ. Така ли щеше да я запомни - плачеща?... Но той я искаше и такава… А тя вече не можеше да му противостои...
Чувствата окончателно бяха взели връх над разума и съвестта.
Следва продължение
© Албена Димитрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Дали ще продължи любовта?По-скоро да разберем!
-
Благодаря ви, Елче, Силве, Пепи! Много ми помагате! Продължавам... Благословени бъдете! Здрави, обичани и вдъхновени!
-
Продължавам и аз да чета
-
Бени, следя. Предусещам приближаващия финал, а още не ми се иска да свършва. Телата се разделят и, ако е било мимолетно - душите също. Ще чакам 💐.
-
Любовта е приказка с неочакван край! Дано да е щастлив! Поздравления, Албенче, много хубав разказ!
-
Благодаря ви, приятели, че сте тук и споделяте впечатленията си от написаното... Всеки ваш коментар е значим за мен и ми помага да продължа...
Бъдете благословени! Здраве, любов и вдъхновение ви пожелавам! -
Винаги съм се стремил да разбера хората от двете страни на любовта...
Раздялата е трудно занимание! -
Много интересна част, защото дава повод за сериозни размисли. Странно е, че хората винаги натоварват любовта с прекомерните очаквания да стане едва ли не съзидател на нова вселена за тях. А дълбокият смисъл на любовта е в мимолетното докосване на душите. Не е важна продължителността на това докосване, а неговия интензитет. Човек не би се влюбвал, ако нямаше вътрешна необходимост от това. Следователно трябва да приемаме влюбването с благодарност към Бог, че ни е дал способността да го изпитваме, а не да търсим утилитарност в него, защото такава не може да има. Поздравявам те, Бени! Твоята Лирическа е преживяла нещо истинско, а истинското винаги остава.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Бъди здрава, лети на крилете на любовта и вдъхновението!