20.09.2014 г., 9:28

Три, две, едно... Момент

952 0 0
1 мин за четене

 

И той си минава и върви, идва и не си отива, седи си там просто. Ти си отиваш.

Но тогава, моментът, си мислиш, е дошъл. Обаче тоя момент идва, докато се усмихнеш, минава, а след малко осъзнаваш, че изобщо е бил момент. А то какво. Три Бири, три водки, лед и някой и друг изстискан лимон, три часа с НЕНОРМАЛНА скорост, силна музика... пръска. Смях, три смяха, три изрода, три часа през нощта, още три водки, още лед, един, два, три погледа, един от тях - важен, един от тях - влажен, повече от три часа усмихнати. Три пъти УРА!

После две усмивки, две нощи, няколко омразни думи, няколко погледа в едно и два кревата. И две глави, една до друга, във формата на буквата Г, близо почти да се ударят една в друга, всяка на своя си чаршаф, без възглавница, твърде топло е за възглавница, копеле, нищо, че е още юли, върху двата кревата. Не се гледат. Едната гледа, другата спи. Или по-точно казано, едната спи, другата гледа. Вероятно тази, която спи, знае толкова малко, че е момент, колкото и будната. По-правилно е така, отколкото да се каже "ще стане" момент. Е.

Или същите тези две глави, едната спи, една нощ другата я събужда, вече не са във формата на буквата Г, а на римската цифра едно (или две?), а после и двете се опитват да спят, но сънуват; до тях бял чаршаф от вчера, няколко хризантеми в Бирената бутилка на масата до кревата, няколко неосъществени плана и една непрочетена бележка за благодаря, написана върху вестника, и бодърстване, сънуване, дебели пердета, сутрешен шум, сутрешен хлад, обедна топлина, после жега, хранене, още две Бири, още две водки, още малко лимон, още две водки, още лед, довиждане, доскоро, целувка, ще те видя след седмица, ще те видя след месец, ще те видя пак, ще се видим, хайде да се видим, трябва да се видим, видяхме се, искам да те видя, не те виждам... Крясък "ВИЖ МЕ!" последван от шепнене "Не ме виждаш".

И какво остава: два спомена и един предмет към тях. Една шапка. Хубава шапка, де.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...