Три ракети и перо

                                                                                             роман

                                                                                        Глава втора.

                  Вече трети ден  в  спортната зала на булевард Сливница юноши от цяла България мереха сили край зелените маси, удряйки с майсторско ожесточение малките целулоидни топчета. Момчета и момичета от Варна, Пловдив, Хасково, Михайловград,  Рудозем мереха сили със софийските си съперници. Републиканското първенство по тенис на маса за юноши и девойки беше в своя разгар. Както индивидуално, така и отборно,  при  момчетата изпъкваха юношите на Рудозем, Хасково и Варна. Докато при девойките неоспорими фаворитки бяха софиянките.

При момчетата се открояваха две двойки, братята Христо и Чавдар от Рудозем, а от Хасково братята Поли и Арсен. Класирането на финала на тези два отбора, нямаше да учуди никого. А кой щеше да се окичи с шампионската титла, мненията не бяха единни.

Днес е неделя. Последен ден от Републиканското първенство по тенис на маса  за юноши и девойки. Сутринта от 10 часа в залата се бореха за златните медали софиянки и  русенки. Двата отбора бяха достигнали до финала по различни пътища. Докато софийските девойки, лесно бяха отстранили съперничките си, то русенки бяха пролели много пот  и изживели драматични моменти по пътя към  финала. Резултата от финалната среща нямаше да изненада никого. Софийските девойки превъзхождаха съперничките си с няколко класи, така, че борбата беше неравностойна и предварително решена.

Докато при момчетата битката щеше да бъде жестока. Отборите достигнали до финала- Хасково и Рудозем, имаха състезатели, които можеха да поднесат една необикновено динамична и оспорвана игра, способна да окичи със златните медали и едните и другите. Макар и двата тима имаха своите привърженици и симпатизанти, никой не беше готов да предскаже крайния победител. И двата отбора можеха да поднесат изненада. Технически подготвени много добре, беше явно, че с победата щеше да се окичи, психически по-силният отбор.

Часът беше 2 след обяд. Залата беше претъпкана от зрители. Освен  всички отбори взели участие във финалите на републиканското първенство, тук бяха и стотици любители на играта с целулоидната топчица. Млади и стари, ветерани и деца, бивши пинг понг величия, всичко очакваха с особен интерес този финал.  Последните бяха обект на голям интерес сред младежите от всички отбори.

Срещата започна с победа на Рудозем, Хасково изравни, а Чавдар донесе нова победа за своя отбор. 2-1 за Рудозем. Но радостта  им не трая дълго, защото Арсен срази противника си с категорично 3-0 и резултата бе изравнен. 2-2!

И двата тима имаха прекрасно подготвени състезатели, и всека среща беше непредсказуема, всеки гейм носеше много красота в играта и беше трудно да се предскаже резултата. Изключително оспорвана, играта, всеки момент, носеше невероятни поврати и изненади.

Часът беше сериозно напреднал. Публиката наострена до краен предел. Напрежението на състезателите и треньорите на двата тима,  се беше прехвърлило и в публиката. Беше 16,45 когато започна последният мач. Христо от Рудозем и Поли от Хасково. Докато Христо беше висок строен младеж със спортна фигура, хасковлията, когото познаваме с прякора “Мъникът”, беше дребно, слабичко момче, чието най-силно оръжие бяха  пъргавината, бързината и безпогрешният  рефлекс. Но, битката щеше да бъде жестока и крайният резултат можеше да бъде и полза на единия или другия. Срещаха се два исполина, двама големи майстора на този спорт.

Първият гейм започна с непрекъсната размяна на точки. До 15-15, никой от двамата не поведе с повече от 1 точка. Даже този,  който в момента имаше началните удари, не успяваше да получи някакъв по сериозен аванс.

При този резултат сервизът бе поет от Христо. Фалцовите топки които изпращаше далеч в полето на хасковлията, примамваха за забиване, но Поли само връщаше топчето в противниковото поле със сечене. Не правеше никакъв опит за  контра нападение. Беше избрал глухата защита и нити веднъж не се поблазни да контра атакува.

Сервизът премина при Поли при резултат  17:18. Христо беше успял да направи точка в повече. Тук арменчето смени тактиката и започна да сервира силни топки далеч полето на противника. Топчето достигаше почти до ръба на масата, което принуди момчето от Рудозем, да се отдалечи максимално от масата. След двери такива далечни прехвърляния, Поли с лек удар пусна топчето съвсем близо до мрежата и спечели цели три точки с тази тактика. 20:20.  Геймът спечели Христо при резултат 23:21. 1-0 за Рудозем.

Така, с тактика и техника, геймовете се редуваха ту за Поли, ту за Христо. Резултата беше 2:2. Оставаше петият  гейм , последният от Републиканското първенство по тенис на маса за девойки и юноши. И тук стана чудото. Поли се развихри и премина към изключително силна нападателна тактика. Забиваше топчето с всичка сила, ту вдясно, ту в ляво, ту далеч от мрежата, то зад самата мрежа. Не даваше секунда спокойствие на противника си. Хвърляше се като пантера и връщаше всяка топка със забиване. Сеченето беше забравено. Само активно нападение. Смениха сервиса при 16-9 за Поли. Мачът и златните медали вече блестяха в очите на хасковлии. Христо се окопити и поемайки сервиса успя да намали разликата на 17:13. Залата притихна. Такъв обрат никой не очакваше, след страхотно начало на петия гейм. Сервисите на Поли, също не му донесоха победата. Напротив, Христо спечели още 4 точки и следващата смяна на сервиса стана при 18:17  за Поли. Макар и само 1 точка разлика, Поли водеше, но сега щеше да сервира Христо. Две поредни точки и Христо поведе с 19:18. Хасковлии посърнаха. Златните медали им се изплъзваха. Оставаха още три сервиса за Христо. За следващата точка Поли  и Христо прехвърлиха топчето 22 пъти. И топката беше за Поли. 19:19.

Арсен седеше за гърба на брат си, напрегнат и безпокоен. Когато Поли се наведе да вземе топчето, което да хвърли на противника, Арсен каза нещо на брат си. Беше на арменски и никой не го разбра. Поли, целият плуващ в пот,  се усмихна. Промърмори думичката “лав”( добре) и се изправи, готов да посреща сервисите на противника. Поли посрещаше мощните на, вече възвърнал си самочувствието, Христо, със сечене в ляво, ново сечене в ляво и при четвъртата топка в ляво, топката се заплете в мрежата. 20:19 за Хасково! Наблюдателният Арсен, беше забелязал слабото място на противника и го подсказа на брат си. 21-та точка Поли спечели с фалцов бетхен в ляво. Хасково бяха спечелили златните медали. Бяха първите медали, които печелеха в този спорт.

Ованес беше запален левскар. Макар и хасковлия, сърцето му беше синьо. Естествено далеч от столицата, редко можеше да ги гледа на стадиона, но когато “Левски” играеше в Пловдив, старият запалянко не пропускаше да отиде за да гледа играта на любимците си. 

Когато футболният клуб на “Димитър Канев”- Хасково, играе в “А” РФГ, бай Ованес  и брат му, не пропускат мач. А когато гостува техният любим “Левски” за двамата братя е празник.

Понякога, през зимната ваканция на футболистите, отборът на “сините” провеждат зимната си подготовка в Хасково. Южното разположение на града, мекият климат и повечето слънчеви зимни дни, привличат тук столичните отбори. 

Един ден, в магазина на часовникаря влиза непознат мъж. Личи си, че не е хасковлия. След стандартното”добър ден , майсторе”, вади от джоба си ръчен часовник. 

• Това е часовникът на нашия треньор, повредил се е, може ли да го поправите- казва притеснено непознатият. 
  • Кой е този треньор с такъв скапан часовник, - полу на шега  пита майсторът.
  • Той е чех, не е българин. Казва се Витлачил. Сигурно не сте чували за него.
  • Витлачил, треньорът на “Левски?!? Хей човече, ти майтап ли си правиш със стареца, не само съм чувал, но го обожавам. Аз съм върл левскар, да знаеш, нищо че живея в Хасково. Че какво търси Витлачил тук, в нашия град”
  • На зимна подготовка пристигна тима снощи. Ама за беля часовника му се повредил. Аз съм домакин ма тима и ме изпрати да го поправите.

Бай Ованес не вярваше, нито на очите си, нито на ушите си. “ Левски бяха тук, в Хасково, и две седмици щяха да прекарат в неговия град, на една ръка разстояние.

- Гунди тука ли е?- попита бай Ованес развълнуван.

      - Естествено е тука, нали целият отбор ще се подготвя за пролетния сезон. Колко ще струва ремонта и кога да дойда за часовника,- смени темата непознатият. 

- Хей момче, ти майтап ли си правиш с мене. Как ще позволя на такъв велик човек да носи такъв боклук на ръката си.

И бай Ованес стана, отвори касата, извади една нова “Докса” от кутийката, показа я на непознатия, сложи часовника  отново в красивата кутийка, отвътре подплатена с червено кадифе. Положи кутията в пликче и го подаде на непознати мъж. 

- Кажи на Витлачил, че е подарък от един върл левскар. Но имам едно условие, да пусне една вечер Гунди да гостува у дома. Искам де се запозная с него и да запозная синовете си с този велик футболист. Да знаеш и моите синове са спортисти и шампиони. 

Мъжът го гледаше, явно силно учуден. Не вярваше на ушите си, майсторът подаряваше скъп часовник на непознат чужденец. “Брей. Какви хора има по света?- си помисли домакинът на “Левски”.

- Добре. Благодаря много, ще му предам.

След два три дни, същия мъж дойде, този път придружен от друг.

-Витлачил, -каза мъжът подавайки ръка. Благодаря много,- на развален български  добави той.

- В събота ще пусне Аспарухов да ви гостува, но при едно условие, само за 2 часа и без алкохол,- каза домакинът,-гледайки треньора, който,  кимайки одобряваше казаното от Добрев. 

Така се казваше домакинът на “Левски”.

Подготовката за съботната вечеря започна още в четвъртък. Сякаш беше Великден.  Сарми с лозов лист, баклава, пастърма с чемен и баница с месо, свински пържоли с  гъбен сос и грис халва с бадеми и стафиди, посипани със счукани орехи смесени с канела. 

Три дена танти  Мари не се спря, за да угоди на мъжа и синовете си, които бяха изпаднали в еуфория, научавайки кой ще им гостува. Поли и Арсен, също бяха върли левскари, макар, че футболът не беше част от любимите им спортове.( следва)