Хипер-маркетът бе най-отвратителното място, на което Дани бе стъпвал. Той стоеше в центъра на малко „площадче” на първия етаж и трескаво се оглеждаше. „Мразя неделите... определено мразя неделите. Защо не си типична бабка и не ходиш на църква в неделя? Хипер-маркети, не знам си какво... глупости”. Той погледна към старата жена, която оглеждаше някакви цветни шалове в един от магазините. По принцип тя имаше трудности с придвижването, но веднъж влязла в „Мол”-а ставаше трудна за проследяване. Ако Дани бе внучето ù, със сигурност би се забавлявал много докато я преследва от щанд на щанд, но нещата не стояха така. Нейната подвижност бе опасна и той бе почти убеден, че някой ден това ще им изиграе лоша шега. Бабето не говореше много, даже никак и това бе доста странно. Нито веднъж не бе разказвала нещо за живота си. Никакви истории от „ранните години”, никакви оплаквания от старостта, никакъв чай с приятелки – нищо. Преди известно време Дани осъзна, че не познава нея, а навиците ù. Това го ...