Притча по известната приказка

Имало едно време трима братя.

Баща им имал тях и една златна ябълка, която всяка година раждала много златни ябълки.

Но дошло му времето, отишъл си стареца. На смъртния одър заръчал на синовете си да пазят златната ябълка, която била тяхното богатство.

Обаче големият брат искал всички ябълки да са за него.

Вечерта отишъл с жена си при ябълката и започнал да я брули.

Ще се повредят ябълките - казала жена му. Няма да можем да ги продадем.

Нищо, на ракия ще ги сваря, ама мои ще са.

Като чул тупурдията дотичал и другия брат с жена си. 

Защо брулиш ябълката- разсърдено извикал той на брат си.

Защото е моя!- сопнал му се големия.

И аз искам, и аз ще бруля- викнал средния.

Започнал и той от другия край.

Като дошъл най-малкия, видял че ябълката е вече обрулена и за него нищо не е останало.

Казал на жена си- Жено, донеси ми брадвата. Отсякъл той ябълката.

Другите като видяли каква я е свършил извикали- Ти защо отсече ябълката?

- Защото нямам, за мен нищо не оставихте.

И така големият имал, средният искал, а малкият нямал.

И от имане, искане и нямане накрая останало само нямането.

Когато братя воюват, от златните ябълки става само ракия, да се пие за бог да прости.

А дърва от златната ябълка има само за казана за ракия на някое глобално село.

 А един опашат се радва и подклажда казаните си с дърва от златните ябълки, за да няма вече и спомен от мира, любовта и благоденствието по лицето на земята.

Кои са тримата братя вие

може би си знаете...