ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТОЛИСТНАТА ВИШНА: ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА, ЧУДЕСА КАТО ПО КНИГА
Бученето се чуваше като че ли изпод земята, но изведнъж всичко се разтресе и заскърца. Кучетата бясно залаяха, чуваше се мучене на крави и блеене на овце и кози, разкудкудякаха се кокошки, сови се обадиха от запустялата сграда на старото училище, по къщите блесна осветлението, хората бързо се изнасяха навън.
-Момчета, земетресение!- развика се Ванина и задърпа Мануел за тениската, доколкото можеше с малките си ръчички.
В стаята се втурна Антъни и награби все още спящия Кейд, а полусъбуденият Мануел метна на гърба си блажено спящия Виктор.
-Бързо навън, бързо!- продължаваше да вика Ванина-Олеле, много е силно, вижте как се тресе къщата!
И наистина, цялата къща все още сякаш танцуваше върху каменните си основи. Но най-силно се люлееше стария кирпичен зид, останал вероятно от още по- стара къща. Изведнъж каменното огнище до него се разцепи с трясък и от него избухнаха ярки и високи пламъци, които стигнаха високо ...