28.04.2022 г., 11:19 ч.  

Триъгълна история Ф.А.С. 

  Проза » Разкази, Хумористична
712 2 6
25 мин за четене

 

      Стивън както винаги преди велики дела си направи тренировката - смръщи вежди, размърда бицепси, сложи си черните очила, скочи във Ферарито, (сложи празните буркани на втората седалка ?) и с мръсна газ потегли към ... село. Моят стар таралясник сутринта каза едно РРРР - паф - паф - пуф и замлъкна, явно нещейки пак да се търкаля до там. Слънцето ме беше напекло на спирката на селския рейс, та какви ли не глупости ми се въртяха из главата, на фона на лекциите за политика, зарзават, младото поколение, градския транспорт. Изведнъж пред мен, през три човека, два куфара, кафез с две кокошки и кошница с яйца, видях моята си муза...

 

     Въпреки, че слънцето печеше яко, всяко мръдване можеше да ми коства следващия рейс, та – стърча, проклинам опашката, че не мога да си кажа две думи с моята муза Фи и завиждам на хитрягите, които се се скрили под тънката сянка на близкия стълб. В същност и на тях не им е лесно – слънцето мърдаше бързо и щастливците ставаха нещастници, а за други – обратното. Въпреки че съм почти от село, се правех на гражданин, иначе спокойно можеше да викна музата си... опа, грешна мисъл. Фи беше изтънчена натура и въпреки, че и тя беше от същото село, вероятно щеше да припадне при такава постъпка на познат, още повече от задочен обожател.

 

      Най после Чавдар_чето спря на спирката и разстоянията между хората, дисагите и кафезите стана нулево – всички се опитваха да се вмъкнат вътре , ... ама не само вътре, ами и от лявата страна, защото 55% от пътя тя щеше да бъде от другата страна на слънцето. Е, с доста зор се промъкнах и аз, два пъти изпускайки моя 7,5-килограмов чук върху нечии крака ( ама никой не се оплака). Добрах се до седалка, седнах , не помня отляво или отдясно, което вече нямаше никакво значение. Фи беше пет седалки напред в компанията на яка забрадена бабичка, която още със сядането захърка. Тръгнахме. Шофьорът беше един грамаден як шоп и все се чудех с каква сила успяваше да върти баранката по тесния планински път. Най после подминахме Малко Црвенчево, което беше на десетина километра от нашето село – Големо Црвенчево. Малко след него изведнъж шофьорът наби спирачки след един стръмен завой и започна да благославя на шофьорски език селските граждани (не съм много сигурен дали говореше точно за тях или за градските селяни, което донякъде касаеше и мен, ама не особено, друг беше обекта на тирадата).

 

     Вследствие на рязкото спиране хора, яйца и кокошки се бяха поразместили, ама най-големият проблем беше, че бабичката до Фи се събуди и започна да вика на шофьора да обръща обратно автобуса, защото тя трябвало да отиде в Малко Црвенчево при брат’чедка си, да си вземе чапата, дет я дала уж замалко назаем, а сега и трябвало с нея да си сади картофите... и после да... Вдигна се олелия и след всеобщия съвет да си походи пеш до Малкото Црвенчево и помогнаха да я изнесат навън.

 

     Да, обаче – Като отвориха вратата бабата се сблъска с Тиф – счупил носач на Ферарито, счупил и всичките буркани, освен един трилитров, дет' си го стискаше почти любовно. А после! Тиф видя празното място дo Фи и без да се огледа направо се пльосна там. А как иначе – Фи също му беше кумир... Шофьорът беше много лют докато обикаляше строшеното Ферари на пътя...

 

**********

 

Лирично отстъпление и особено нужен пищоФФ:

 

    Аз, въпреки че съм почти от село, освен всичко друго, си падах голям читател. И писател. Тези дни , като си правех Пандорските заделки, разглеждах всякакви писанинки и забелязах, че много от тях нямат пищоФФ. Разказват някакви дълги истории, тургат по десетина – двадесет героя със странни имена и аз изпадам в паника – историята трудно я следя без да знам кой кой е, а ако достигна извора и разбера who is who – забравям самата история  . Взех си поука и се напънах да си спомня от къде дойде идеята за пищоФФ_а – даже и преди дни във Фейса пуснах вопъл за помощ в моите групи, който звучеше така :

 

    Търся ' Помощ от приятел' ... Навремето, по наше време, бях голям читател и си спомням, ме прехласна една огромна книга и сега не мога да си спомня името и ... помоооощ 😶

 

Параметри :


1.) Беше голяма като тухла четворка;
2:) По сюжет много напомняше на 'Децата на капитан Грант', но не е тя... ама и в това не съм сигурен 🙂

3:) Най важната част на книгата беше ... не в самата книга, а в един лист, написан на ръка и той съдържаше упътване за читателите - Кой кой е, бяха повече от 30 имена на герои, имаше комплект лордове, графове, разбойници,... какви са им роднинските връзки, как по средата на книгата след амнезия се разбъркват и получават нови имена...

Никаква полза, получих само тези двете - усмивка + усмивка.

 

     Та – започвам. Триъгълника го заформихме в село Голямо Црвенчево. Аз бях софиянец, ама по-голямата си част от първите седем години прекарах в това село. Имам само трима герои, но историята им е много дълга, и със времето се получи така:

 

Легенда : триъгълно име – кличка на село – истинско име – сменено име

 

Ф   Фи –   Фифи –  Фиданка (галено Фанка) - Флориетта

А   Ач –    Ачо –      Ангел –                        пак Ангел ... (аз)

С   Тиф – Стиф –    Стефчо –                              Стивън

 

Ами – да започнем с базовата геометрията на върховете

 

Ф... Фиданка се появяваше често в тълпата немирници, тероризиращи селото от скука – тогава и лепнаха прякора Фифи. Беше красавица, ама от ония – ленивите, които не можеш да упрекнеш за нищо след сторените лудории. Тиха и отнесена, придаваше чар на бандата и всеки се гордееше с нейното присъствие, тайно надявайки се да грабне парченце от нейната усмивка и внимание. Просто индиректно подлудяваше всеки от нас да прави колкото се може повече щуротии за да изпъкне всред съперниците си, но на практика никой не получаваше дори и един влажен поглед от нея. Беше артистична душа и с часове лежеше по поляните на тревата, попивайки всичката емоционална енергия около себе си. Тя там така се зареждаше, че даже понякога ми се струваше, че тревата около нея пожълтяваше изсмукана от Фифи.

 

А ... (з) ... Ангел беше много дълго и трудно да се произнася от бандата в бойните ни операции , затова ме съкратиха на Ачо. Какво да кажа за себе си... падах си по техническите изобретения все си мечтаех да си направя самолетче, ама истинско. Отначало беше лесно – три дъсчици, пирончета и тел. Самите изпитания бележеха връхната точка на разочарованието, защото самолетчетата ми като ги засилех от някой по-висок камък летяха няколко метра и после се забиваха с носа в земята. По – късно достигнах фазата, когато те правеха лупинг и в редки случаи ме уцелваха по главата (доста често ходех с превързана глава, като самолетчетата бяха един от основните поводи да събирам изумените погледи на тайфата с интересните си превръзки). Връх в моето самолетостроителство настъпи, когато родителите ми мирясаха с моята самолетна лудост и ми купиха истинско двигателче – работеше с етер и с работен обем около половин кубичен сантиметър. Дни наред прекарах в строежа на тялото, перката и по специално на крилата и елероните на самолетчето, то трябваше да лети в кръг, придържано и управлявано с две корди. Накрая – успех – по всичко изглеждаше че съм изпълнил всичко по законите на изкуството. Предварително припалвах двигателчето и с трепет слушах неговото прррррррррррр. Та – дойде денят, отидох на поляната, опънах кордите пред двама любопитника и бях готов. Запалих двигателчето и урааааа ... перката се задвижи , мечтите ми също. И тогава ..... се чу едно ХРЯС и двигателчето спря ..... бях надвишил възможностите му и му бях спукал буталото. Е ... май така свърши моят мерак за самолетчета 

 

С ... Стефчо ни звучеше някак си не на място за буйния му нрав и така той се сдоби с прякора Стиф. Беше пъргав и набит, непрестанен извор на бели, пълен с енергия с леко отрицателен оттенък. Обайваше хората с небивали приказки на които всички вярваха и слушаха ококорени. И искаха още. Мошеник на дребно. Имаше най-хубавите стъклени цветни топчета и гуди, както и страхотните керамични плочки, необходими за игра на топчета. Винаги играеше на вързано – който победи прибираше топчетата на останалите. Буреше. Шмекеруваше. Винаги измисляше нови правила за играта на топчета, естествено в негова полза. Стихията му беше в рисковете, според случая прескачаше съседските огради или тайно откъртваше някоя дъска от техните огради ... най-знаменитото му постижение беше ... една нощ се промъкнал в кокошарника на съседите си и с водни боички беше разкрасил всички кокошки до неузнаваемост, петелът беше ярко зелен със виолетово – син гребен... на сутринта бабата била изумена и веднага викнала фелдшера да разбере що за чума са прихванали животинките ѝ... човекът дошъл, разгледал ги, отюхкал се и казал, че ще се обади на областния ветеринар за помощ, такава болест не бил виждал никога. Иначе Стиф беше вързан в ръцете и даже аз впоследствие се наложи да му скова от две летви меча на нибелунгите.

 

**********

 

Ами – да преминем към базовата геометрията на страните

 

А – С ....сложно е, той ми обра топчетата, определено флиртуваше с Фи, което ме дразнеше, аз му отмъщавах с фунийки – такива, с карфички отпред. Веднаж даже го уцелих по челото и той беше много смешна картинка с висящата фунийка. Възхищавах му се на находчивостта и едновременно го мразех за навлизането му в моята територия

 

А – Ф .. сложно е, държеше всички на разстояние със своята индиферентност и едновременно ни завладяваше с някакво странно превъзходство в областта на чувствената страна на живота, която общо взето беше непонятна за нас. По някой път ми се усмихваше персонално, но крилете, които получавах издържаха не повече от един час.

 

С – Ф ... сложно е, ... тази страна приличаше много на А – Ф, ама предизвикваше обикновено негативни реакции у мен.

 

И – да споменем за геометрията на триъгълника

 

Първоначално беше равностранен, за кратко се получаваше равнобедрен, след това всички страни се скъсяваха и удължаваха неконтролирано, единият от ъглите постоянно се менеше от остър през прав до тъп, като другите го следваха по триъгълните правила.

 

Между другото някак си се бяхме обособили като триъгълна тройка от селската тайфа и някой ни беше кръстил Ф.А.С. (да де, веднъж едно проклето детенце ни наковлади на леля си, че сме пушели тайно в плевнята им... та оттам)

 

Последващи щрихи в геометрията

 

После мина време, през което се случиха много неща и в преобладаващата си част от триъгълника останаха само върховете. Даже за мен останаха не самите върхове, а спомена за тях. Откъслечно дочувах за:

 

Ф беше завладяла столичната поетична общност и се появяваше тук таме в пресата и телевизията, както и беше постоянно присъствие на сбирките и коктейлите на дейците на културата. Беше си сменила името на артистичното Флориетта, което направо косеше поклонниците в краката й. Веднаж ме потърси за съвет и помощ – искаше да си купи настолен касетофон за вкъщи. Въодушевен отидох в магазина, заедно разглеждахме предлаганите лъскави свирещи кутии, като аз неспирно и обяснявах параметрите им, мощност, тембър, честотен диапазон Hi Fi от 20 до 20 000 херца, както и за по – евтините от 100 да 12 500 херца, надеждност, марки, ...... тя накрая тикна с пръст една черна кутия и каза – този най ще ми пасва на нощното шкафче... зяпнах ... но реших все пак, че артистичните особи имат естествено много по-изискан вкус, който аз по рождение си го нямам. Не се разсърдих, все още се надявах да я задържа като моя муза в живота.

 

А (з) изпаднах в дива любов към поялника си и ми правеше ужасен кеф да промушвам нулите и единиците през краката на компютърните чипове. Беше ужасно вълнуващо да гледам платките с налепените паяци по нея – седят си мирно и кротко, а вътре И-тата и ИЛИ-тата се трудеха както пчелички, да не говориме за централния проФесор, който чинно изпълняваше всичко по ума, който му бях налял. На моите платки им беше все едно как се казвам, та не рачих да си сменям името на по-артистично.

 

С е бил двойкаджия в училището, тройкаджия в университета ... и както се полага на двойкаджиите бил станал началник и бизнесмен, и както се полага на истинските двойкаджии се надявах, че някой път ще ни събере на яхтата си. Беше се преименувал официално в Стивън, защото това ‚Стефчо‘ звучеше много неуважително в бизнес средите. Веднаж ме потърси за съветник по техническата част на някакъв фантастичен и изсмукан от пръстите проект, но му отказах.

 

 

Край на пищоффа

 

**********

      Е, връщам ви в реалността. Фи и Тиф си говорят нещо, хилят се и мен започва да ми ври под лъжичката. Тиф винаги е имал късмет в такива работи. Почти побеснявам и технически оглеждам яйцата на бабата до мене, започвам да пресмятам траекторията им до главата на Тиф и пораженията които евентуално ще направят. Даже (може и да е от слънцето, защото съм седнал от дясната страна на рейсчето ) разработвам вариант, когато оттук ще успея с плавна траектория да закрепя едно яйце на главата му, след което , като Вилхелм Тел, ще го целя с ... чука. Wow.

 

      Хеле започнах да се замислям за странните перипетии на съдбата, дето ни е събрала пак на едно място. Бабата ме привика на село да забия колците на доматите, та затова разнасям този 7,5 килограмов чук. Тиф обикновено ходи на село за да си напълни бурканите с мед, сладко, туршии от люти чушлета и както винаги работи със замах – най-малките му буркани са поне от литър и половина. Фи вероятно ще презарежда батериите изсмуквайки живота от тревичките, цветенцата , а има вероятност и да изсмуче частички от трудовата атмосфера на садене на картофите.

 

Пристигаме.

 

Посрещачи.

 

Бабата на Фи държи малко момченце за ръката.

 

Момченцето има доста по – тъмна кожа.

 

**********

 

    И ми стана едно Бермудно на душата ... хванахме се под ръчичка с Висоцки (*) и се запътихме към селската кръчма за да изпием този триъгълник, защото вече беше станал на НЯКОЛКОЪГЪЛНИК .

На кръчмарят обаче първата работа беше не да ни даде, а да ми вземе чука на съхранение.

 

И там след петата чаша триъгълникът.... изчезна.

 

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

( * )

 

(Висоцки, Письмо в редакцию телевизионной передачи "Очевидное — невероятное" из сумасшедшего дома, с Канатчиковой дачи)

 

Тех, кто был особо боек,

Прикрутили к спинкам коек —

Бился в пене параноик,

Как ведьмак на шабаше:

"Развяжите полотенцы,

Иноверы, изуверцы, —

Нам бермуторно на сердце

И бермудно на душе!"

 

Взвился бывший алкоголик —

Матерщинник и крамольник:

"Надо выпить треугольник!

На троих его! Даёшь!"

Разошёлся — так и сыпет:

"Треугольник будет выпит!

Будь он параллелепипед,

Будь он круг, едрена вошь!"

 

**********

 

 

****** От архивите на фирма Аватар ЕНБД (Еднолично дружество с Неограничена Безотговорност), с капитал от една усмивка 

 

****** Този Триъгълник е част от всемирното изследване на ръбатите и ъгловати хора ...

© Пламен Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Дени 😎
  • Много добро!
  • УАУ ... Стефане, не очаквах такъв отзив ... Благодаря 😎Като добавка, фоново, вероятно личи моят протест срещу многотомните произведения, които срещам често - Всеки читател си има рефлекс - още по имената 'Стефчо' и 'Стивън' вече знае кой от героите е наивник и кой е супермен, още повече - дразнят ме завъртяните имена, които с мъка ... прескачам и се надявам, че няма да се появят отново в разказа, защото немога да ги запомня, разсейват ме и обезсмислят по този начин следенето на разказваните събития ... 🙃
  • Благодаря Блу и Генек за отзивите 🙂 Имаше навремето предизвикателство 'Първите пет изречения' ... беше забавно и приказката за страхотния бонвиван Стивън събра едва пето място ... май 😎 Тази Триъгълна история се появи впоследствие за следващия конкурс - за продължението ... и до сега ме кефи много 😎
  • Кой ли разбира от геометрия? Хеле от тая житейската. Накрая само се пулим и се чудим защо така се е получило.
  • Получило се е страхотно - сплав, смес, контролиран хаос. Образи, мисли, картини. Реализъм, ирония, лек смях...
Предложения
: ??:??