Стивън както винаги преди велики дела си направи тренировката - смръщи вежди, размърда бицепси, сложи си черните очила, скочи във Ферарито, (сложи празните буркани на втората седалка ?) и с мръсна газ потегли към ... село. Моят стар таралясник сутринта каза едно РРРР - паф - паф - пуф и замлъкна, явно нещейки пак да се търкаля до там. Слънцето ме беше напекло на спирката на селския рейс, та какви ли не глупости ми се въртяха из главата, на фона на лекциите за политика, зарзават, младото поколение, градския транспорт. Изведнъж пред мен, през три човека, два куфара, кафез с две кокошки и кошница с яйца, видях моята си муза...
Въпреки, че слънцето печеше яко, всяко мръдване можеше да ми коства следващия рейс, та – стърча, проклинам опашката, че не мога да си кажа две думи с моята муза Фи и завиждам на хитрягите, които се се скрили под тънката сянка на близкия стълб. В същност и на тях не им е лесно – слънцето мърдаше бързо и щастливците ставаха нещастници, а за други – обратното. Въпреки ...