Трябваше ли?
Трябваше ли?
Сънувах красивата приказка за щастието. Разказа ми я човекът от магазина. От магазина за мечти.
Попитах го колко струва моята мечта.
- Колко даваш? – беше простият отговор.
Разбрах го. Но не намерих думи. Вперил очи в неговите, видях къде съм. Тук.
-Слушай, момче – каза ми той – Искаш ли да видиш щастието?
Кимнах. Заведе ме сред облаци от пясък, глъч и кръв. Озверели, ревящи хора. Писъци и смърт.
-Къде сме?
-Тук воюват за мечтите си. Така си мислят. А ти готов ли си?
Готов за какво?
В следващия миг – стадо овце, подкарани от див, облечен в кожи мъж. Суров, налудничав поглед. Цялото му същество излъчваше сила, но отблъскваше от себе си.
-Той е щастлив – каза ми продавачът. Готов е и ще бъде легенда. А ти?
Аз?
Бяла, чиста, светла стая. Спящи деца. Слепи. Две жени кръжаха край тях с отчайваща рутина.
-Защо ме доведе тук?
Не чух отговор. Само тих, детски плач. Не звучеше тъжно. Звучеше обречено. Аз ли бях обреченият?
Отново магазина. Подредени и сортирани, най-различни мечти. Не видях моята.
-Ще желаете ли нещо, сър? – попита ме продавачът, сякаш току-що мe виждаше.
Обърнах се и избягах. Трябваше ли?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нико Ников Всички права запазени
Което е добре!
