Тръпката на любовта
Хващам в последния момент автобуса, заставам на любимото си място и изведнъж виждам, че съм по пижама. Само долнището, отгоре съм си облечен нормално. Гледам пътниците – не реагират. Поглеждам се. По пижама съм. Качва се контрольор.
– Без билет съм. – казвам.
– Влюбени не проверявам. – казва той.
– И как го разбра?
– Че кой идиот ще се качи по пижама в автобуса?!
Тогава всички започват да се смеят. Щипя се, щипя се… Боли! Ако отида така на работа, ще ме скъсат от майтап. Връщам се вкъщи.
– Ти пак си по пижама! – казва жена ми.
– Ходих да хвърля боклука.
– Боклука си е тука! Пак си се влюбил!
– В теб!
– Хайде, стига! Ето ти панталона! Все трябва да ти давам дрехите в ръцете!
Обувам си панталоните. Отивам на работа.
– Пак си влюбен! – казва шефът. – Панталоните ти са наопаки.
– И отпред са разкопчани! – допълва колежката.
– И си с различни чорапи! – подмята колегата.
Добре, добре! Влюбен съм! Усещам тръпката, но като не помня в кого?! Но конкректният обект, едва ли е от значение. Нали съм влюбен, това е най-важното!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Стоянов Всички права запазени
Пожелавам ти все така да си оригинален и забавен!
