Тръпката на любовта
Хващам в последния момент автобуса, заставам на любимото си място и изведнъж виждам, че съм по пижама. Само долнището, отгоре съм си облечен нормално. Гледам пътниците – не реагират. Поглеждам се. По пижама съм. Качва се контрольор.
– Без билет съм. – казвам.
– Влюбени не проверявам. – казва той.
– И как го разбра?
– Че кой идиот ще се качи по пижама в автобуса?!
Тогава всички започват да се смеят. Щипя се, щипя се… Боли! Ако отида така на работа, ще ме скъсат от майтап. Връщам се вкъщи.
– Ти пак си по пижама! – казва жена ми.
– Ходих да хвърля боклука.
– Боклука си е тука! Пак си се влюбил!
– В теб!
– Хайде, стига! Ето ти панталона! Все трябва да ти давам дрехите в ръцете!
Обувам си панталоните. Отивам на работа.
– Пак си влюбен! – казва шефът. – Панталоните ти са наопаки.
– И отпред са разкопчани! – допълва колежката.
– И си с различни чорапи! – подмята колегата.
Добре, добре! Влюбен съм! Усещам тръпката, но като не помня в кого?! Но конкректният обект, едва ли е от значение. Нали съм влюбен, това е най-важното!
© Георги Стоянов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти за идеята Сенд! Знам, че нямаш нищо против, защото си кавалер.
Пожелавам ти все така да си оригинален и забавен! -
Оригинално е. Жалко, че идеята не ми хрумна на мен. Така е като Музите ни са различни. Хубаво е да обичаш, а останалото са досадни подробности.
-
Обичам да обичам!
-
Така е, чувството е по-важно от някакъв си субект-обект
-
Сенд е влюбен... 😀😀😀
Сега ще зареди едни стихчета... -
Да. Жените могат да пътуват безплатно по нощнички.
-
Даде идея на гратисчиите как да се оправдавват в обществения транспорт.
-
Умничко си. Веднага схващаш.
-
Кой нормален мъж е влюбен в жена си?!
-
Важното е да запазим тази възможност, да се влюбваме. Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
чак мозъкът ми изтръпна,
Какви пет лева, какви билети,
дори не знам в кой свят съм
и накъде ме носи тази комета...