13.11.2019 г., 0:15 ч.

Туй-онуй среднощна закуска 

  Проза » Други
349 0 0
2 мин за четене

  Мъглата приседна в краката ми като вярно куче.

  Вятър разреса косите на нощното време.

  Този свят полудял не успя да научи,

  че не искам да крета без тебе до мене.

 

  Видях как вятърът си играе с мъглата, а клоните и листата на дърветата не помръдват. Сигурно бяха застинали от изненада. От бледосивото небе надничаше луната, но после се скри. Сигурно ú е станало неудобно от тази разюздана игра на хлад и сенки. Светлината ли? В три през нощта има светлина. Разсеяна като мен, разпиляна в незначителностите на въздушните кули и теченията на неангажираща нищо и никого мисъл. Стоиш до прозореца и просто зяпаш. И винаги има от какво да зяпнеш. Странно, но аз зяпнах от глад. Може би заради тази непрокопсаница, разсеяната светлина, която създаваше усещане за бяла нощ и ненужна романтика. Романтика ли казах? Каква ти тук романтика на гладен корем! Спретнах си среднощна закуска. Припи ми се чай от каркаде в синхрон с препечени филийки и маргарин. Колко непретенциозно! И тогава нещо прищрака, фокусът се измести и попаднах в друг свят.

 

  Масата чакаше да ú сервират чай, но чаят не искаше да бъде сервиран без салфетки, затова сервираха на масата изненада – закуска без чай и салфетки. "Каква блудкава бутафория!" – си каза масата и придърпа покривка над оголените си до скъсване нерви. Но се скъса покривката, а не нервите. "Винаги оцелява това, което не ти е нужно – помисли си масата – жалко за салфетките!"

 

  Щрак. Пак съм тук. Заболя ме съвестта пред диетата, на която се бях врекла, но все ú изневерявам, и хвърлих препечените филийки в кофата за боклук. Но сега пък ми стана съвестно за хляба. Нямаше да успея да заспя на празен стомах, знаех от опит. Затова реших да нахраня душата. Седнах пред лаптопа и отворих "Откровения". Уви, нямаше похвали – балсам за нараненото ми и изгладняло его. "И тук диета!" – помислих си разочаровано и щракнах капака на лаптопа.

 

  Щрак. И написах стихотворение. Писането ми изяде времето за закуска, но се спрях навреме – тъкмо за обяд. Най-после диетата ми беше доволна.

 

  И аз съм доволна. Скачам си, безтегловна, където и когато си поискам.

                                                                                                                                                    Щастливка!

 

 

12.11.2019

© Мария Димитрова Всички права запазени

Мога. Какво значение има накъде съм тръгнала. Нагънатата ивица на хоризонта се губи в мъгла. Тази сутрин осъмнах с розово небе. Странно е, защото прозорецът ми гледа на запад. Някакво разместване през фокуса на Божия промисъл. И игра на дифракции, дифузии, дисперсии ли, не знам. Разсейване на светли ...
  391 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??