14.08.2008 г., 13:52 ч.

тук, съм, до теб - сега и завинаги 

  Проза » Разкази
1477 0 5
2 мин за четене

Жената мечта, красива и остроумна, силна и можеща всичко, загадъчна, пълна с изненади. Жената съблазнителка, устремена и властваща. С такава жена не се скучае, всеки ден минава неусетно. Ти си мой пленник, изцяло ми принадлежиш. Твоите очи ме галят с топъл блясък, разсъбличайки ме отгоре до долу. Ръцете ти, твоите силни ръце които ме галят и притискат силно към себе си, те са прекрасни. Сочните ти устни които ми шепнат най-милите думи на света... Ти си уникален влюбен мъж, за който всяка жена би мечтаела да го притежава.

Изморих се от любовта и ласките. От топлите слова. Изморих се да съм най-желаната жена. Имам нужда да се скрия някъде поне за ден - два. Да карам колелото по високия надлез и да се спускам с бясна скорост надолу. Да съзерцавам жадно дърветата, дунава, сама с любимият ми сладолед две в едно "сити и течен тъмен шоколад", да остана с мислите си, да бъда обикновена и безгрижна.

Аз съм твоята Мимио... Със сините бляскави и похотливи очи които ти обичаш. Но знаеш ли, аз често гледам в една точка... Лицето ми става безизразно и мрачно, сякаш се бетонира. Разбира се, когато съм сама а ти си на работа.

Понякога плача тихомълком. Често не ми се говори. Тогава завиждам на скучните и безцветни жени, които са толкова обикновени и примитивни. Те поне живеят на бавен оборот, дори не се впечатляват когато им изневеряват. Създадени са за обикновените мъже, мъже с дребен ръст, бачкатори мляскащи и смърдящи на вино и чесън. Тях никоя хубавица няма да погледне или да прояви интерес. Тези мъже, те са мъже с достойнство, и те не са за подценяване, просто си живеят прост живот с обикновената жена без грим червило и прическа. И са щастливи... И те се разбират само с един поглед. В града е пълно с такива обикновени хорица.

Е да, ама аз като изляза с теб, мой съпруже, ти привличаш като с магнит женските сърца. Висок, дългокрак, с широки рамене, всяка дреха ти стои толкова добре... Да не говоря че си гадже и половина и в лице. Еее... как да си дам почивка, нали и аз, която не ти отстъпвам по нищо трябва да съм винаги на ниво. Те, старите хора, са го казали, че от жената зависи какво ще е благополучието на семейството. Истината е, че си толкова красив и добър. Ти си естествен и природно възпитан. Дали пък не се заблуждаваш, че твоята Мимио е най-естествената и най-необикновената?

Ако аз загубя своя блясък ще блестиш ли и ти? Все някой трябва да храни любовта, да я поддържа и съхранява. Един живот живеем, трябва да му се наслаждаваме, да се обичаме и ревнуваме, да правим готин секс, очите ни да се радват на красота и цветове, да чуваме закачлив смях с много, много финес. Ей, мъжо, та аз толкова те обичам.

Сега като се върнеш от работа ще те чакам отново на терасата. И пак ще си дойдеш точно на време. Аз пък ще бъда изкъпана и излъскана, нагримирана и със секси рокля. Ще те гушна на вратата и ще те попитам как мина деня. Нали знаеш, когато си на дивана и гледаме сериала "дивата котка" аз често сядам долу до краката ти, обгръщам те с ръцете си, и слагам глава на твоите гърди.

... тогава съм толкова истинска и щастлива...


© Маргарита Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??