2.12.2009 г., 10:32

Творецът и Анжел - балетът

661 0 1
8 мин за четене

 

 

 

      Орех – кокосов - така изглеждаше светът на малката Анжел. Сигурно, защото не беше   съвсем неин. По-после щеше да го прокълне, но сега… Любопитката тържествено стъпи в чуждите обувки и изобщо не забеляза техния номер. Нелогично дълго бе посещавала един и същи балет, поглъщайки всяко движение на балерината. Дори тайно бе успявала да проникне в различните ъгли на декора, за да е по-близо. Искаше да опознае танцуващата фея, да усети всичките ù настроения, та да направи естествена своя опора артистичните ù лицемерия. Анжел отдавна бе станала част от това представление и със затаен дъх очакваше да нахлузи цвичките и костюма на илюзиите. Бе готова и музиката не се забави. Палавницата почти не се затрудни, макар че не бе слушала нищо от този композитор.Втурна се в такта. Вървеше нагоре - все натам водеха всичките улици на града, в който играеше.Напоително лутане бе посред глутници неспокойни лица. Пореха я осамотели сърца. Опита се да заспи и пролази, като времето, но картофените предизвикателства отскачаха от нея, за да се притекат на помощ на мечтите на други.

      - Трябваше да си взема поне няколко - мислеше тя, но и фритюрникът за пържените хапки се повреди. Едва сега се огледа. Срещна шизофреничните погледи на прозорците. Анжел им се изплези:

      - Балетът си е мой - докрай ще го танцувам!

Стана. Помпозно се намести в широката рокля, прозорците се направиха, че не я чуват. Бяха разсеяни, разбира се, и основателно. Неуморен уж от работа идваше поредният, самият творец се задаваше от всички страни. Навсякъде бе оставил по една дума и себе си, но ето, че сега с цялата си тежест му бе връхлетяла неизменната празна лекота. Междувременно бе чул музиката и се сети, че владее стъпките:

      - Ще се отдам на танца - каза си той, смятайки, че има избор. Беше влязъл в орбитата на Анжел, но тя не му повярва, чакаше доказателства:

      - Откъде да знам, че след малък флирт няма да се прахоса след някой, още по-вятърничав такт. Танцуваше, жадуваше да не стане така, ала не смееше да го иска:

      - Дали е само мечтател или в сърцето му е скрит приятел? - питаше с нежните си пируети палавката. Танцуваше с него и все пак на дистанция. Откри, че ù партнира ловко. Уплаши се. Нейният творец бе привлекателен. Вече ù обеща твърде много, направи си място в душата ù, а Анжел не си позволи да го използва. Тя умееше да е истинска - нищо, че носеше маска. Само бе изгубена в балета на нечие лицемерие по собствена воля.

Нейният нов балетист се приближи. Интуицията я напътстваше да не се разкрива, за да не го изгуби,  но човечността у момичето отново обричаше детската му любов. Анжел послуша нея и захвърли спомените за пошлия егоизъм у останалите.

      - Искам… да му дам шанс! - промълви тя.Излязоха в антракт и защо ли ù ухаеше на грандомания:

      - Сигурно е от досадните прозорци - обърна се гордо чаровницата. Обещала си бе и се разбули, а енигмата още по-объркано я оплете.

      … Творецът ли? Та той бе избягал! - не след вятър, нито по музика. Вероятно зад завесата зърна друга балерина - може би без маска...

      Извини се на интуицията, че е останала чиста и облече отново шарените си дрешки. Публиката вече ги ругаеше - беше си платила. Момичето намрази балета… и без това не познаваше композитора. Щеше да се ориентира към друг жанр на сценичното изкуство. 

      Анжел подаде ръка на леката празнота у твореца - прие я, като своя...


. . . 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Агапея Полис Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...