27.11.2019 г., 16:35 ч.

Тя 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
677 0 7

Облече хубава рокля. Този път избра червена. После сложи червило на плътните си устни. Ярко. Изкусно очерта сините си очи с тежък вечерен грим.  Сложи парфюм, избра с мирис на люляк. Трябваше да е красива за своите специални гости.

Пусна тиха нежна релаксираща музика. Засла масата с бяла покривка, приглуши светлината и запали свещи, трябваше да е романтично. Сложи храна и вино на масата.

Те пристигнаха, тримата. Нейните дългоочаквани гости. Бяха весели и шумни. Гледаха я похотливо и я поглъщаха с погледи. Желаеха я. Сигурно си мислеха за това какво предстои след вечеря. Седнаха, тя им сервира.  Гледаше ги очакващо. Те поглъщаха храната и виното лакомо и не спираха да говорят и да се смеят. Припомняха си за вечерта преди години, как тримата си изкараха хубаво с нея, а тя стоеше на края на масата и ги наблюдаваше, без да говори.

Скоро и тримата се отпуснаха на столовете. Бяха мъртви. Отровата във виното подейства бързо, мислеше си тя.

Вече не помнеше за кой  път ги убиваше в съзнанието си. И всеки път по различен начин. Те – нейните изнасилвачи бяха мъртви. Усмихна се и заспа щастлива.

 

© Vaska Ivanova Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??