Тя
Облече хубава рокля. Този път избра червена. После сложи червило на плътните си устни. Ярко. Изкусно очерта сините си очи с тежък вечерен грим. Сложи парфюм, избра с мирис на люляк. Трябваше да е красива за своите специални гости.
Пусна тиха нежна релаксираща музика. Засла масата с бяла покривка, приглуши светлината и запали свещи, трябваше да е романтично. Сложи храна и вино на масата.
Те пристигнаха, тримата. Нейните дългоочаквани гости. Бяха весели и шумни. Гледаха я похотливо и я поглъщаха с погледи. Желаеха я. Сигурно си мислеха за това какво предстои след вечеря. Седнаха, тя им сервира. Гледаше ги очакващо. Те поглъщаха храната и виното лакомо и не спираха да говорят и да се смеят. Припомняха си за вечерта преди години, как тримата си изкараха хубаво с нея, а тя стоеше на края на масата и ги наблюдаваше, без да говори.
Скоро и тримата се отпуснаха на столовете. Бяха мъртви. Отровата във виното подейства бързо, мислеше си тя.
Вече не помнеше за кой път ги убиваше в съзнанието си. И всеки път по различен начин. Те – нейните изнасилвачи бяха мъртви. Усмихна се и заспа щастлива.
© Vaska Ivanova All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Костадин.
-
Хареса ми разказа ти Васка.Замислящ.Поздрав.
-
Да, непростимо е. Благодаря за коментара, Роси.
-
Човешката бруталност мачка животи и съдби...Оскотяването не е смекчаващо вината оправдание...Поздравления!
-
Благодаря ви за коментарите!
-
Поздравления!
-
Много хубаво, да видим следващия път как ще е.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
