Такава беше тя. Зла. Силна. Обичаше да ме кара да страдам. Но повече обичаше да ме гледа
как страдам. А помислех ли да си отида от нея тя си тръгваше първа. Преобръщаше всичко
след себе си. Като ураган. Но това харесвах в нея. Тя поне беше истинска. Не носеше грим
освен когато и се налагаше. Слагаше си само очна линия (защото уж подчертавала очите и).
Не можеше да си слага сенки. Но винаги имаше огън в очите си. Можеше да обича вечно но 
само този който заслужава. Любовта и беше с главна буква с широко разперени криле и с 
далечни хоризонти. Обичаше малките неща а големите ги отбягваше. Казваше че любовта 
е нещо което не се описва и само хората които не са го усетили говорят за него. Вярваше
във вечната любов и вечното приятелство. Правеше се на глупава пред хората но само тези
които я познаваха истински знаеха колко умна е всъщност. Никога не млъкваше а когато 
се ядосаше говореше прекалено бързо. Често се ядосваше и никога не се променяше. Мразеше
да и казват какво да прави. Но едно не знам - обичаше ли ме... Така и не го разбрах. Тя казваше
че когато обича някого истински всички го разбират. Тя - онази зла сила която така и не 
успях да задържа. Никой не успя. Никой не я притежаваше. И за това тя беше ледена. И към 
мен и към други. Тя - вечно наранената от други. Тя - която никога не допуска хората до себе
си. Точно тя - злата и силната. Тя - която срина живота ми до основи. Нека преобърне и 
твоя живот...