Такава беше тя. Зла. Силна. Обичаше да ме кара да страдам. Но повече обичаше да ме гледа
как страдам. А помислех ли да си отида от нея тя си тръгваше първа. Преобръщаше всичко
след себе си. Като ураган. Но това харесвах в нея. Тя поне беше истинска. Не носеше грим
освен когато и се налагаше. Слагаше си само очна линия (защото уж подчертавала очите и).
Не можеше да си слага сенки. Но винаги имаше огън в очите си. Можеше да обича вечно но
само този който заслужава. Любовта и беше с главна буква с широко разперени криле и с
далечни хоризонти. Обичаше малките неща а големите ги отбягваше. Казваше че любовта
е нещо което не се описва и само хората които не са го усетили говорят за него. Вярваше
във вечната любов и вечното приятелство. Правеше се на глупава пред хората но само тези
които я познаваха истински знаеха колко умна е всъщност. Никога не млъкваше а когато
се ядосаше говореше прекалено бързо. Често се ядосваше и никога не се променяше. Мразеше
да и казват какво да прави. Но едно не ...