Тя...

Жена,  красива, последователна, амбициозна...

Разтърсваща с мисли ума на всеки дръзнал да я зърне.

Копнееща с много страст към нещата, които обича.

Жива, смела...

Тя е онова, което всеки търси, но не всеки заслужава.

Безкрайност в очите и любов в сърцето.

Това я прави мека, ранима и естествена.

Тя е от онези момичета, които седейки на една маса, 

щом се доближиш виждаш цветя в косите ù, 

ръка, която разлиства страница от книга,

а до нея чаша, в която няма алкохол, а горещ чай, 

като страстта с която чете, загубила представа за времето

и за света около нея.

Тя е дъга от настроения, сменящи цвета си,

разлистваща страст от която искаш да пиеш.

Тя е откровена спонтанна, с чиста душа и красив ум.

Да! Красив ум. Това е нещо специално, неподправено, 

нещо което гори и жадува, нещо което търси мъдростта

и баланса на съвършенството.

Държи молив в ръката си и иска да нарисува мечтите си.

Рисува - това, което мечтае и мечтае за това, която я променя.

Променя я, за да може поне за малко да бъде слаба.

Да бъде нежна, да бъде обичана, да се почувства жена,

с нещо което я кара да се усмихва всеки ден.

Да се събужда с усмивка и да е вдъхновена още от самото утро.

Да променя себе си, заради него, да гледа залеза и да си мисли 

за него, да обича въздуха и да диша с него.

Да рисува очите на любимия с пламък, извиращ от сърцето ù.

Да танцува с него на някой остров, вечер под звездите.

Да го целува сутрин и той нея. Да са сами, да са изгубени.

Да са вечни, да плуват бавно към залеза и да заспиват с него.

Да спят на пясъка, да тичат по пясъка и да правят замъци.

Тя е тази, която прочете съзнанието му и разбра, че не иска, 

да излиза от него. А Той... Той ще си остане просто сън, 

сън, от който Тя никога не е искала да се събужда.