11.04.2013 г., 18:55

Тя (целият разказ)

4.9K 0 6

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

6 мин за четене
   

Вървеше към колата и усещаше тялото си. Усещаше твърдите си бедра, стегнатото си дупе, токовете, които ритмично отмерваха крачките и я правеха да изглежда още по-сексапилна. Тя го знаеше. Знаеше, че дългата ù коса се развява след нея, чувстваше аромата ù. Нарочно не закопча дългото тънко палто. Тялото ù се извиваше, малките ù гърди се очертаваха под блузата. Вървеше към колата и чувстваше всяко движение на тялото си. Знаеше, че той я гледа. Не виждаше очите му, но знаеше, че той не отмества поглед от нея. Знаеше, че в момента той несъзнателно прехапва долната си устна. Знаеше и за топлината, която изпълваше слабините му, със всяка изминала крачка, с която го приближаваше.

В момента, в който отвори вратата и седна на седалката до него, той я сграбчи.

Не каза нито дума. Нито тя. Той зарови едната си ръка под косата ù, пръстите му се стегнаха, привлече лицето ù, започна да я целува, засмука устните ù, разтвори ги с езика си, захапа ги,  другата му ръка се плъзна под палтото, малко над дупето ù, притисна я към себе си. Тя се изви, повдигна едното си бедро върху него, усети се да пулсира отдолу, почувства как набъбва, как се изпълва с кръв и се разтваря... като цвете, усети влагата, желаеше го... ужасно го желаеше в себе си.

Докосна издатината на панталона му, отначало леко, погали го, после го стисна през плата. Той се задъха, отблъсна я от себе си, започна да я целува по врата, ръката му се провря под дрехите ù, повдигна блузата ù, смъкна презрамките на сутиена и без да го разкопчава, захапа зърното ù. Тя простена, усети пръстите му през  тънкия черен клин, с който беше облечена, стисна я цялата отдолу в шепата си. Той се отдели за миг от нея, погледна я - задъхана, косата ù беше разбъркана, устните ù полуразтворени, облегната назад на седалката, наведе се, мина с език през пламналите ù устни, сложи ръце на колана на клина ù, тя повдигна леко дупето си и той го смъкна с едно движение.
Светът отесня.
Бавно потърка палец в малката издутина, разтвори влажните ù устни  и леко плъзна пръсти по гладката, мокра повърхност. Чуваше дишането ù, като полъх, като стон, като вик. Само това чуваше. Искаше я. Искаше да я накара да крещи, да се изгуби, да я има, цялата, всяка капка, всяка клетка, да я подчини на себе си, да я накара да не мисли за друго, освен за него, да го желае, да го сънува... Да е негова. Цялата.

Такава, каквато никога няма да бъде.

***

Нощният град и улиците, които се сменяха, залепваха като фрагменти по пулсиращото му съзнание. Караше колата си като в сън, сън, който плъзваше по кожата му и го задушаваше. Знаеше само, че тя е там, на седалката до него, усещаше я, не смееше да погледне, за да не случи злокобно чудо и да я няма. Там, до него. Мракът, ръмжащият мотор на колата и чувството, че след минути ще я люби, ще влезе в нея и може би ще умре.
Не помнеше как се качиха по стълбите до апартамента, не помнеше как се озоваха в стаята, не помнеше как е свалил дрехите, своите и нейните.
Прогледна сякаш в мига, в който я видя на леглото. Гола, прекрасна, леко присвитите ù колене бяха разтворени и го чакаха. Коленичи до нея на матрака, погали я. Ръката му докосна устните ù, продължи по шията, през гърдите ù, зърната ù бяха твърди, прииска му се да ги засмуче, но се овладя, ръката му продължи надолу, усети я как повдига таза си несъзнателно. Проникна в нея с пръст, тя простена и се притисна до ръката му. После вкара още един, наведе се и захапа зърното ù. Тя извика, в следващия момент се превъртя под него, бутна го на леглото и го погледна задъхано. Наведе се, косата ù падна пред лицето, тя я отмести и го пое в устата си. Усети устните ù, дъхът ù беше като гореща бездна. Не искаше да свършва, не и сега.

Протегна се, хвана главата ù, усети желанието ù да не го пуска. Откъсна я от себе си, тя се повдигна, устните  бяха зачервени и набъбнали. Облиза се, той я привлече към себе си и я целуна.
Проникна в нея бавно, много бавно, сантиметър по сантиметър. Усещаше се голям, огромен, краката ù бяха обхванали дупето му и го притискаха. Чуваше сподавените ù стонове, беше обхванал китките ù и ги държеше здраво вдигнати до главата ù. Започна да се движи бавно, усети се как ще експлодира и забърза ритъма, влизайки в нея до край, до дъно. Тя надигна глава и захапа рамото му, изведнъж усети как се стяга отдолу, върху него, запулсира, изви се под него и отметна назад коси. В следващия миг той избухна и се изля  в нея на мощни тласъци.
***

Лежеше на леглото, обърнат странично към нея и я галеше. Тя лежеше по гръб, гърдите ù се повдигаха бързо, усещаше биенето на сърцето ù през нежната кожа. Зарови глава в извивката между рамото и ухото ù, вдъхна косите ù, които го гъделичкаха.
После неочаквано заспа.

***

Събуди се, беше му студено, леглото беше празно. Обхвана го паника, изправи се рязко... после я видя. Седеше гола на рамката на големия прозорец и пушеше. Косата ù се спускаше по гърба, към извивката на дупето... прииска му се да пристъпи към нея и да я люби отново, там, на прозореца.
– Помислих, че си си отишла. Че съм сънувал.
– Мислиш, че не е само сън ли? Има ли ме?

– Има те... и мен ме има. Бях в теб.

– Ти си в мен през повечето време, но това не означава, че те има. И двамата ни няма.

Не и в този живот, нашия. В чуждите... присъстваме понякога. Срещаме се с другите, говорим с тях, напиваме се с тях, дори понякога правим любов с тях. Но в нашия - ни няма. Защото нас ни няма.
– Но аз те искам. Винаги съм те искал.
– Искаш ме, защото тогава оживяваш. И аз съм жива с теб. Но после усещам болката повече. Болката от това, че ме няма.
– Напускаш ли ме?

Той се приближи до нея, тя все още беше с гръб към него. Отмести косата ù... и прокара устни по задната част на врата ù.
– Ела... – прошепна ù.
***

Колата не беше загряла и парното духаше слабо. Беше студено. Заради парното ли? - запита се той. После се вля в потока от коли, включи четвърта скорост и натисна педала на газта. Бързаше да се прибере, там, в живота на другите.
С внезапно пробляслото слънце, разкъсало за миг облаците, си пожела да оживее пак.

В този живот.

С нея.

 

 

~Endless~

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...