Тялото
През изумрудено синия прозорец на заведението за първи път видях лицето й. Леко грубо, леко мъжко, но все пак едно невероятно красиво женско лице. Опаковано от мрака, който тичаше стремглаво по улицата, гонен от поройния септемврийски дъжд. Влезе, внасяйки със себе си свежестта на бурята, от която ме отделяше само крехката витрина на кафенето. Място, в което прекарвах вечерите си в последно време, сам с мислите си – опитвах се да напиша една книга, имах добра идея за сюжет, но нещо не се получаваше. Момичето седна на съседната маса, където я очакваше веселата й компания и, слава Богу, мястото й беше с лице към мен. Гледах я и не можех да откъсна очи от нея, съжалявах, че не мога да рисувам, така щях да оправдая и арогантния си поглед, с който нахално я зяпах. Не бях виждал такова лице до тогава - острите му черти се поотпуснаха от топлината на помещението и няколкото глътки алкохол и тя се усмихна, погледна към мен и продължи да се смее, може би на глуповатия израз, който имах в момента. Срещнах пъстрите й, светли, различно оцветени очи, които контрастираха на тъмния фон на лицето. Сърцето ми се разтуптя и си поръчах още едно питие. Реших да си наложа повече да не гледам натам, но това се оказа дяволски трудно. Станах и излязох на улицата, исках да остана сам с мислите, които тормозеха главата ми. Дъждът ме удари като камшик, който щеше да стои добре в ръката й. Същество, създадено само да носи страдание на околните, познато от хилядолетия, описано доста точно в стотици легенди. Легенди за умиращи и отчаяни мъже, намерили смъртта си в океана, на острова на отчаянието, в близкото кафене... Образ божествено сладък, като смъртта, която носеше в утробата си. Знаех, че това е краят ми, но не можех и не исках да направя нищо. Сънувах я още първата нощ, гола и дива, душеше ме с изгарящо топлата си ръка, смееше се, макар да знаеше, че ме убива, а аз се предавах и радвах едновременно, усещащ змийското й тяло, увито около мен. Дори не се учудих на тази странна метаморфоза, която ставаше с нея. Гърдите й станаха огромни, изпълваха пространството с цинизъм и похот. За първи път се чуках с животно, диво и страстно се мятах в капана на болката и отчаянието. Събудих се изморен, мокър и смачкан, обърнах се на другата страна, но нея я нямаше. Само една сребърна люспа светеше в тъмния край на леглото. Погалих я, усещайки твърдото й желание да ме убие, острият метален ръб сряза ръката ми и от нея бликна тънка струйка кръв, от която пих с наслада и това наистина ме погуби завинаги.
Вечерта отново бях в кафенето, не чаках дълго и тя се появи, още по-красива и гореща от предната вечер. Гледах стройните й открити крака, които носеха похотливото тяло на около метър и нещо над земята. Учудих се, когато седна срещу мене. Не казваше нищо, само ме гледаше със странния си изкусителен поглед. Поръча си едно питие и чак тогава се обърна да ме заговори:
- Днеска съм на промоция, така че, ако ме искаш, можеме да се разбереме за цената.
Засмях се щастлив и свободен от магията, която тя току-що беше развалила. Станах, платих питиетата и отидох да бачкам. Книгата ми тръгна добре и я завърших доста бързо. Сега стоя сам в тъмната си стая, загледан в синкавото отражение на една сребърна змийска люспа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Станев Всички права запазени
