Тъй рече баба
„Да би мирно седяло, не би чудо видяло!“
Ама нейсе, то пък „Юнак без рана не може.“
Така ми казваше баба, докато превързваше охлузените ми колене.
Един ден, с добро ще ме споменаваш.
Раните ще растат с теб, но и ти ще растеш през раните.
Невинаги броят на раните, ще е равен на броят на белезите.
Има рани, които не можеш да превържеш.
Рани, които трудно зарастват.
И белези, които пак в рана се отворят.
Болката е една и съща.
Раната може да заздравее, белегът да избледнее.
Но от болката, от болката никой не се е излекувал.
Всичко на този свят е създадено с болка.
Дори Животът се ражда с болка.
А Болката ти може да разбере само този, който има белег на същото място.
Затуй, пази се!
Но и бъди внимателна, когато се докоснеш до нечия душа,
това, което ще й дадеш, оставя отпечатък.
Това което ще й вземеш - оставя белег.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© DiaryGirl Всички права запазени
