„Да би мирно седяло, не би чудо видяло!“
Ама нейсе, то пък „Юнак без рана не може.“
Така ми казваше баба, докато превързваше охлузените ми колене.
Един ден, с добро ще ме споменаваш.
Раните ще растат с теб, но и ти ще растеш през раните.
Невинаги броят на раните, ще е равен на броят на белезите.
Има рани, които не можеш да превържеш.
Рани, които трудно зарастват.
И белези, които пак в рана се отворят.
Болката е една и съща.
Раната може да заздравее, белегът да избледнее.
Но от болката, от болката никой не се е излекувал. ...