6 мин за четене
ТЪЖБА
от
Минчо Николов Дунчев
седемдесет и пет годишен пинсиюнер. Живущ в с. Иманово Габровско. На ул. "УИЙЛЯМ ГЛАДСТОН" №І, роден на 13 юлий, 1920 год в с. Рибарово, Бургаска околия.
Господин капитане, идвам да ви са оплача послучай на обира, който стана с мене около осем, осем и половина часа на гарата по видело тази сутрин. Уткраднат мий кафян куфар от много хубав картон с катарами, където си държах един мелион лева. Човекът не го познавам, а парите ги и имам от къщата. Къщата ний я имахме още от преди дивети и аз там съм са родил. Майка мий Радка Петрова Недева от съседното село. Баща ми пък е Никола Дунчев Минев. Той имаше магазин в Бургаз. "Кинкалерия - Минев" са казваше и беше акциунер на Популярната банка. Братя и сестри нямам, за което са подписвам. Значи трябва да съм бил двайси, двайси и шес, седем гудишен като ни зеха къщата и магазина и тати умря. Само ни съ живей. За туй си зех жина, тя пък да са случи от габрувските села. И като и мама умря петдесет и четвърта год. - оти ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация