15.12.2008 г., 18:37 ч.

Тъжна история 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
2707 0 5
3 мин за четене
Момиче само в стаята стоеше,
нейното сърце разбито беше
и да мисли все не спираше…
Колко самотна се чувстваше –
от лицето й не спираха
сълзите все се стичаха,
толкова наранена беше.
Да я обича някой искаше…
Тя силна беше
и да се надява
не спираше.
След изживяната раздяла ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Георгиева Всички права запазени

Предложения
: ??:??