Тъжна история
Момиче само в стаята стоеше,
нейното сърце разбито беше
и да мисли все не спираше…
Колко самотна се чувстваше –
от лицето й не спираха
сълзите все се стичаха,
толкова наранена беше.
Да я обича някой искаше…
Тя силна беше
и да се надява
не спираше.
След изживяната раздяла
напред се опитваше
да продължи...
Срещнала момче,
успяло бавно
раните да заличи
от предишната любов
или поне така си мислеше...
Нещата между тях вървяха добре
до онзи ден,
в който сама в стаята си стоеше
и нещо различно този път усещаше -
една голяма празнота в душата си...
Осъзна, че не го обича -
всъщност нищо не изпитваше,
в любовта вече не вярваше,
а само тя сили й даваше
сутрин да се събужда.
В сърцето си
само болка имаше,
следа от любов и чувства
нямаше.
След всички лъжи,
страх и страдания.
Заклещена в собствения й
кошмар - живот без любов.
Замисли се...
за приятели си,
колко истински са те,
всеки поел по своя път...
В този жесток свят
какво има смисъл?
И така размишляваше...
В миг й се прокрадна
една страшна и мрачна мисъл:
„За какво да живея,
не е ли по-добре
да сложа край
на своя безсмислен живот?” -
и тази мисъл остана,
и колкото повече мислеше,
толкова повече знаеше
какво да прави.
Стана и избърса сълзи.
В очите й имаше решителност.
Взе лист и химикал
и написа своята
Тъжна История.
После отиде до кухнята,
взе някакво шишенце
с хапчета
и ги ИЗПИ!
След време усети,
че й става лошo.
Изтича до банята и с нож
вените разряза.
Kръвта й образуваше
локвички кръв
в които тя сякаш
се оглеждаше...
Спомни си всички прекрасни мигове,
всичко, което я караше да се усмихва
и я правеше щастлива.
За миг съжали за това, което бе направила,
но късно...
Тя бавно си отиваше,
животът и се изплъзваше,
а тя беше безпомощна .
Смъртта наближаваше...
И КРАЙ!
Всичко свърши!
Смъртта е част от живота ни –
рано или късно всеки умира.
Понякога я искаме и я намираме
за спасение...!
Но това ли беше моментът?
© Петя Георгиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Проза в стихотворна форма, страхотно!!!
Наистина тъна история! -
Невероятно е. Когато живота изгуби смисъла си смъртта вече не е просто край, а спасение. Много красиво си описала всичко. 6 от мен
-
Браво,Пепси....много чувствена и въздействаща история...напомня ми за една реална тъжна история през която една моя приятелка мина наскоро,но не с такъв трагичен край,а с щастлив край...обича и е обичана,има и верни приятели зад нея-какво повече да иска човек от живота,като вече го е постигнал
Давам ти 6.Прекрасно е -
Смъртта не е спасение, особено ако сами я причиним...
Напомни ми за друга тъжна история на един мой съсед на 22, който се застреля скоро.. ужасно е.. животът беше пред него... а сега...
Давам ти (6).
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
вложила си чувства,близки наподобяващи твоите сигурен съм.Историята ти е тъжна и с лош край,но спомни си Пепси приказките които са ти разказвали като малка,как всяка една от тях свършваше с хубав и красив край.Вярно!Живота не е приказка,но приказките се пишат по живота,просто писателите им вярват в щастието.Продължавай да пишеш,но по-оптимистично.Поздрави и 6.