...в началото беше светлината,озарила целия всемир,без дни и нощи,без време,без пътища
безкрайни,без живот и смърт,без добро и зло,без мисъл,една абсолютна светлина белязала
раждането на Тъжния Бог,родил се от нейната сянка,в една безкрайна пустота на вечната
тишина,където отекна първия звук на повеляващия му глас.
"Аз съм бог"
И така се възприе и така прие повелята му, светлината и му рече.
"Ти ще бъдеш Тъжен,защото самотата ще бъде твоята съдба"
След тези думи,Бога заплака.Надигна се първата буря,отекна първия гръм страховит,заваля
дъжд от сълзи и там където паднеха се появяваше земя,първата материалност във всемира.
Издигаха се планини,появяваха се долини,потичаха кристални реки,изникваха дивно зелени
гори.Един нов, непознат свят се надигаше,съвършен в своя първи миг,чист,изваян от тъгата
на Бог,изтъкан от съдбовните нишки на неговите сълзи,горчиво осъзнали самотата,онзи тесен ...