Търговците
Погледът му блуждаеше по иконите на стелажите в полутъмно помещение на църковния магазин в храма, по провесените лъскави кандила, свещниците и другата църковна утвар с поставени по нея цени, хвърляше око на заглавията по гърбовете на книгите.
– Какво ще желаете? – кротко попита младият продавач.
Мъжът се извърна и го огледа. С прилежно вързана на опашка коса, все още къса и мека брада оформена на скромно катинарче и черно, спретнато расо младежът изглеждаше като студент в семинарията, а може би вече беше послушник или може би клисар. Все объркваше различните чинове и длъжности, пък и не успяваше да се ориентира добре в църковните правила.
– Ами... търся Библия – усмихна се и пъхна ръце в джобовете на дънките си.
– Цялата Библия или само Новия завет? – повдигна вежди момчето зад щанда и сините му очи сякаш грейнаха.
– Цялата.
– Имаме различни издания – протегна се към една от полиците, смъкна две обемисти книги и ги постави на стъкления плот. – Едната е на Синодалното издателство, другата също е отпечатана с благословията на Светия Синод. Нямат разлика, освен външно.
Посетителят взе едната, усети тежестта в ръката си, прелисти я напосоки, поспря се тук-там, взря се в ситня текст през сумрака, взе другата и също започна да я разгръща. Знаеше всичко, което е написано вътре, но щеше да му бъде забавно да прочете отново някои пасажи.
– Имате ли по-малки по размер? Нещо, което да е по-удобно за носене... джобен формат?
– Как така джобен формат? – извърна се послушникът.
Мъжът повдигна рамене.
– Просто искам да я нося с мен, за да мога да я чета, когато имам време през деня, когато съм навън...
– Но това е Библия, Светото писание! Не можете ей така да го мъкнете като тефтер!
Камбанката на вратата зад тях издрънка и в канаскията влезе съсухрена баба.
– Няма друг начин – продължи мъжът. – Тези са неудобни за носене, даже и в чанта ще тежат...
– Така или иначе няма джобни издания – отсече младежът.
– Но... аз съм виждал? Бяха едни такива, малки, сини...
– Аха, сините! – завъртя се послушникът и очите му помътняха. – Сигурно някоя от онези, на евангелистите? Това не са Библии, а извращения!
– Не са ли все Словото Божие?
– Какво Божие слово! – махна послушникът и повиши глас. – Словото Божие е единствено в Православието, оттам нататък всичко е дяволска работа. Преиначили са всичко както им е изгодно! Ако искате от тях, нямате работа тук.
– Но нали смисълът е същият? – заинати се мъжът.
– Смисълът? Кой ви дава право да решавате какъв е смисълът? Кой може да каже какъв е смисълът освен самият Бог? Ние сме раби и от нас се иска само да четем истинното Слово и да му се покланяме.
– Аз пък си мислех, че Господ е дал на хората свободна воля – ядоса се мъжът. – А защо решихте, че за толкова векове Словото изобщо се е запазило някъде такова, каквото е било дадено?
– Сквернословец! – изсъска момчето в расото. – Не искам да Ви слушам.
– Добре, не могат ли да се намерят някъде Православни Библии с по-малък формат?
– Следващият!
– Искам малко тамян да прекадя вкъщи... за здраве – пристъпи старата жена, която търпеливо бе слушала препирнята, придавайки си разсеян вид. – Ау-у-у... ама и то поскъпнало...
– Така е – повдигна рамене продавачът. – Всичко поскъпва.
– Прекадете за слава Божия, госпожо, а здравето си е здраве, ще дойде – подвикна мъжът, отвори вратата на магазина и прекоси притвора на храма, без да се оглежда.
Когато излезе навън, пое дълбоко въздух и тихо се разсмя. Някога беше изгонил търговците, но не беше изхвърлил купувачите. Можеше, но те си искаха своето. Поизпъна тениската си и тръгна през площада. Каза си, че няма да им налива акъл насила. И без това не бяха проумяли нищо от думите му, а за толкова време и малкото, което сякаш бяха разбрали, го бяха забъркали в една голяма, безсмислена каша, всяка група по своему. Не им трябваше нито на тези, нито на някой от другите. Свърна по близката улица и изчезна в сенките на дърветата.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Авторски разкази на Филип Данчев
http://malkiatprintz.blogspot.com
© Филип Данчев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти, Росица
-
Поздравления за замислящия разказ, Филип!
-
Хехех... като гледам част от препинателните знаци, май не е наблягал много на граматиката, Дочка :D Благодря ти
-
Хубаво го е казал Виктор.Ние сме препинателни знаци нацвъкани по Божието творение. А неправилно поставения препинателен знак може да опорочи и най-светлия замисъл.
Поздравления за темата,Филип! -
Благодаря на всички
Напълно съгласен, Таня, Фанатизмът и фундаментализмът никога не са водили до нищо добро, да не говорим, че са безкрайно далеч от всяка истина, колкото и да е условно това понятие.
Разбира се, Миночка, но като че ли за много хора, точно тези десет заповеди са най-трудното нещо за спазване, за съжаление.
Още по-лошо, Септември, не само не можем да го разпознаем, но и си създаваме куп негови заместители...
Така е, Викторе, най-смешното е, че в опита да се предаде Словото в книга се опитваме да вместим морето в детска кофичка, която въздигаме в Непоклатима и Цялостна "Истина". -
Човек е написал библията за да разпространи божието слово. Бог не пише книги. Всичко което иска да ни каже е записал в света, който той е създал. Всеки облак е дума, всеки ден е параграф а ние хората сме препинателните знаци. Поздрави за идеята, която майсторски си предал на нас читателите.
-
Наистина, Бог е един,но човеците си го преиначават това божие слово както им е изгодно,но поне десетте божи заповеди, ако ги спазваме,пак ще ни е по-лек живота.Докосваш хубави теми,Филип!Поздрави!
-
Браво, Филип! Бог е един за всички, всяко разделение идва от човеците, хубав разказ!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
