Търпението на жена
Чакам те вече 15 минути. Къде си? Закъсняваш! Този път няма да ти простя! Няма да ти простя и за онези цветя, които не ми подари и за филма, който не успяхме да догледаме, а и за онзи ден, когато не си вдигна телефона. Станаха 17 минути. Бясна съм! Не ме заслужаваш! Защо се облякох така? Сигурно си ме забравил, както онзи ден! Звъня! Никой не вдига! Ще си тръгвам! Още 5 минути и тогава! Чакам, оглеждам се и никой насреща! Изпотих се, прибирам се! 30 минути! Стига, не издържам, ще се разделим! За какво си ми щом ме караш да чакам! Майната ти! Телефонът звъни.
-Ти ли си? Чакам те!
-Извинявай! Блъсна ме кола! Тръгвам, ей сега!
- Чакам те! Обичам те!
Тишина...
А ето го, взел ми е цветя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Teodora Andreev Всички права запазени
