Търси ме...
Търси следите от мен...
Като отпечатъка от устните ми върху чашата с вода, от която съм отпила. Като следите от ноктите ми по гърба ти след някоя от онези нощи, в които забравяше да дишаш... Като аромата на парфюма ми, носещ се още във въздуха дълго след като съм минала оттам. Като следите от токчетата ми по калните улици в летен дъждовен ден. Като драсканиците върху касови бележки, салфетки, тефтери, които безразборно оставям след дълъг разговор по телефона. Като сълзите, пропити във възглавницата ми. И черните сажди. Изплаканата очна линия никога не прощава. Като дрехите ми, разпръснати на пода... Или не съм знаела какво да облека, или съм се събличала бавно... преди за теб, сега за друг. Като хаоса във дамската ми чанта. Събрала най-различни спомени. Като обувките ми, по които можеш да ме познаеш. Като тръпчинката ми, когато се усмихвам... Като червилото ми по ризата ти...Търси следите от мен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Дилянова Всички права запазени
