Убий ме, обичам те...
Убий ме, обичам те...
Не се оказа мечтаният принц от сънищата ми.
Напротив, оказа се пълна противоположност на това, което исках.
Инат и упорит но въпреки всичко добър – дяволски добър.
Мислех, че си от онези, които леко одраскват сърцето ми и си тръгват... но
не, не беше от тях.
Остави ми белег и от него, повярвай ми, боли адски...
Правиш толкова грешки, колкото дори не прави и малко дете.
Обиждаш ме, а виждам в погледа ти съжаление.
Мразиш ме, защото с коварни думи за мен очерниха мислите ти!
Убий ме, обичам те... как се обърнаха нещата дотам, не разбрах?!
Убий ме казвам ти,аз пак ще те обичам!
Но преди да го направиш ми позволи за последен път да се сгуша в тебе
и да усетя за последен път парфюма и топлината ти.
А после смело забивай ножа... ако можеш, давай право в сърцето, но помни,
че е твое. Ако държиш да е там – давай. Забивай. Но имам само едно условие...
Искам да е бързо и безболезнено. Писна ми да ме боли.
И не искам сълзи – не и от тебе. Ако заплачеш, и аз ще го сторя, а не искам да умирам със застиваща сълза по бузата ми.
Искам щастлива да умра с мисълта, че мой си бил...
Че в последните ми мигове тебе съм прегръщала... че твоя аромат съм усещала.
Че преди да затворя очи, тебе съм виждала.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Господинова Всички права запазени
