Убийство
Запъхтян затръшва вратата зад себе си, обляга се на нея и се свлича на пода. Ръцете му са покрити с кръв. Понечва да покрие лицето си с тях, но се отвращава: от кръвта, от себе си. Виновен е, отне живот, а оръжието си захвърли в съседната стая. Иска да избяга и физически и психически. Не е вярвал, че е способен на подобно деяние. Иска да изключи мозъка си, да спре да мисли, да забрави, но не може. Сцената се повтаря и преповтаря пред очите му. Не може да избяга, не може да се скрие. Винаги ще помни, моментът ще го преследва през целия му живот. Виновен е.
Вече си представя как полицаите пристигат в апартамента му на следващата сутрин, ограждат всичко с жълти ленти, разпитват съседите, роднините и приятелите му, взимат отпечатъци и намират оръжието. Той трябва да изчезне: няма време да се сбогува, да си вземе отпуск или да напусне работа. Ще се хвърли в колата си и ще избяга, ще изтегли всичките си пари, ще се покрие и дегизира. Полицията ще го обяви за национално издирване, все някой ще издаде скривалището му и ще бъде заловен. Веднага ще го осъдят за убийство и ще го намерят за виновен. Ще прекара целия си живот в затвора в тясна килия с голям татуиран мъж.
Иска да изключи мозъка си, иска да спре да мисли, иска да спре да чувства. Вече е чудовище, злодей, убиец. Той е виновен, паникьосан, отвратен, а трупът на комара е все още на стената в спалнята му: самотен, зловещ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хелене Костадинова Всички права запазени
!!
