Учител по неволя - Вестоносецът

                                            УЧИТЕЛ  ПО  НЕВОЛЯ  

 

                                                   ВЕСТОНОСЕЦЪТ

 

 

  Реших да публикувам книгата си тук. Тя е съставена от разкази, които могат да се четат поотделно. Не са силно свързани помежду си, така че няма проблем, ако започнете да четете дори от средата. Книгата е вдъхновена от действителни събития и е (поне на пръв поглед) хумористична. Основното ми намерение е да помогна поне на един учител да се почувства по-добре след тежък работен ден. Ако успея, значи съм постигнал целта си.

 

                                                                                                                                                                            Авторът

        

   - Добро момиче - каза г-н Многознаев, след като подхвърли едно кокалче на кучето си.

   - Знам, че храната ти е свършила, но това кокалче ще те държи до вечерта. Не се тревожи, защото ще се върна с цяла торба “Кучеджаф” – допълни той, а после излезе през вратата.

                                                                   ***

    Г-н Многознаев пристигна навреме за работа. Открехна вратата и влезе в училището. Там го завари неприятна изненада. Пазачът стоеше насреща му. Този път охранителят не беше пиян, та преподавателят трябваше да измисли нещо по-хитро от показване на лична карта. Охранителят нямаше да го пусне в сградата без пропуск, а учителят нямаше такъв. Г-жа директорката все още не му го бе връчила. Та Многознаев бе започнал работа едва вчера, за Бога!

 - Пропускът Ви, моля! – изръмжа пазачът.

 - Не ме ли помните? - попита учудено г-н Многознаев. - Вчера Ви казах, че съм нов, та още не са ми дали карта за пропуск.

 - Лъжете ме, а? - злобно се облещи кръвожадният пазач. - Ако Ви бях видял вчера, щях да Ви позная, разбира се! Опитваш се да ме излъжеш! Така ли е, негоднико? Марш навън, извратеняк такъв, че ще взема палката!

  Г-н Многознаев направи няколко опита да обясни на неграмотния охранител, че е станало недоразумение, но думите му нямаха нужния ефект. Скоро учителят беше изритан от училището по един доста унизителен начин. Г-н Многознаев беше побеснял от яд! Трябваше да влезе в училището, защото не можеше да си позволи поредно закъснение. Той се огледа наоколо и видя удобният водосток, който беше близо до училищната тераса на втория етаж. Ако успееше да стигне дотам, щеше да влезе в училището. Водостокът му изглеждаше надежден.

    Г-н Многознаев не си губеше времето, а се захвана за работа. Запретна ръкави, пое си дълбоко въздух и скочи силно, хващайки се с едната ръка за водостока, а с другата се придържаше за сградата. Малко по малко, учителят започна да се катери все по-нагоре. Скоро се озова под терасата. Няколко придърпвания нагоре и вече беше там. Но  тъкмо когато реши да прехвърли единия си крак, се случи така, че се подхлъзна и увисна на ръце от сградата. Краката му се рееха свободно из въздуха, а под тях се виждаха плочките, върху които преподавателят щеше да се размаже при евентуално падане.

  - Помощ! Помощ! - крещеше той.

  Нищо. Никой не го чуваше. Трябваше да си помогне сам, иначе щеше да падне от сградата. Г-н Многознаев използва всичките си сили и лека по лека, започна да се издърпва нагоре. Закрепи единия си крак върху ръба на парапета, а след това се изтласка, прикрепвайки другия си крак за терасата. Този път, вече по-внимателно, г-н Многознаев се прехвърли оттатък терасата. Пое си дълбоко дъх, защото беше спасен. Всъщност сам се беше спасил.

 Учителят се отправи, клатушкайки се, към вратата. После я открехна, озовавайки се в училищния коридор. Там, за негов най-голям ужас, го посрещна г-жа директорката с лукава усмивка на лицето си:

  - Размотавате ли се, г-н Многознаев?

  - Какво има пък сега? - възмути се учителят. - Нали дойдох навреме?

  - И тъкмо за това, г-н Многознаев, ние имаме достатъчно време да обсъдим нещо много важно - отговори г-жа директорката. - Последвайте ме в кабинета ми.

                                                   

                                                        ***

 

  Двамата се намираха в директорския кабинет. Г-жа Алкохоликова започна разговора:

  - Г-н Многознаев, както предполагам, знаете, че предишният преподавател напусна и Вие се явихте като негов заместник.

  - Да, така е – отвърна учителят.

  - Ами… искам да Ви поздравя, защото от днес Вие официално сте назначен за постоянно на работа.

  - Така ли? Много благодаря! - зарадва се г-н Многознаев.

  - Преди да си отидете, искам да ви споделя още нещо, г-н Многознаев - продължи директорката.

  - Да, кажете.

  - Предишният преподавател беше класен ръководител на девети “Б” клас. Следователно, Вие се явявате на негово място, ставайки класен на девети “Б” клас.

  - Нима!? – запротестира с плачевен глас г-н Многознаев. - Не можете да ми причините това! Та тези малки копеленца ще ми разбият носа!

  - Стегнете се, г-н Многознаев! - посъветва го директорката. – Вие сте преподавател, а не боксова круша! Ще се справите. Обаче Ви трябва увереност.

  - Добре - въздъхна учителят. - Някаква друга изненада преди да изляза!?

  - Всъщност да – отвърна директорката. Има още нещо, което ще ви помоля да сторите. Има един ученик от Вашия клас, който от началото на учебната година не се е явявал в час – натъртено рече г-жа директорката. - Искам от Вас да отидете в дома му и да го накарате да се подпише в дневника.

  - Моля! - възмути се г-н Многознаев. - Няма да ходя по домовете. Аз съм преподавател, а не доставчик на пици!

  - Той живее наблизо – с престорено любезен глас каза г-жа Алкохоликова. - Сигурна съм, че няма да Ви е проблем, г-н Многознаев.

  - Защо трябва да ходя? - запротестира той. - Не можете да ме накарате!

  - Всъщност, г-н Многознаев, мога – отвърна му тя. - Ако ученикът не се разпише в дневника и ни направят проверка, Вие ще отговаряте за това. Санкциите са прекалено големи, че да Ви се размине, г-н Многознаев. Вземете дневника и се погрижете да бъде разписан. И да не си забравите пропускът.

  Учителят взе дневника и пропуска, след което напусна кабинета на г-жа Алкохоликова.

                                                             ***

 

  Преподавателят влезе в класната стая на девети “Б” клас и завари необичайна гледка. Целият клас го нямаше. Всички бяха изчезнали, освен ако броим едно момче, което лежеше върху втория чин.

  - Къде са всички? Лошо ли ти е, момче? Не ми изглеждаш добре - попита г-н Многознаев. - И защо тук мирише на кръчма? – добави той.

  - Тръгнаха си, г-н даскале. Само аз останах - отговори ученикът.

  - О, вероятно искаш да понаучиш нещо, нали? – със слаба искрица надежда в гласа попита преподавателят.

  - Не, просто не нося на мастика, та за т’ва не успях да си отида - отговори му ученикът.

  - Тъкмо се бях обнадеждил - въздъхна г-н Многознаев.

  - К’во? - попита ученикът.

  - Няма значение - отвърна учителят. – Жалко, защото исках да си поговорим за руската революцията.

  - Революцията!? - озадачи се ученикът.

  - Да, знаеш ли нещо за нея? - попита г-н Многознаев.

  - Руската революция ли? – ококори се хлапето. – Не знам. Не съм я пил.

  - Божичко! - въздъхна учителят, шляпвайки се по челото. - Имам си и по-важна работа -каза той, след като седна на бюрото си. - Да си виждал ученик на име Здравко Ахмаков?

  - Не. Не се е явявал от началото на годината, даскале - отвърна ученикът.

  - Да ,така чух и аз - въздъхна г-н Многознаев. - Както и да е. Няма да допусна на Здравко, а и на другите непълнолетни мръсници да се гаврят с мен! Ще се обадя на родителите им и ще кажа, че отрочетата им бягат от час. Да, точно така и ще направя! - закани се преподавателят, след което отвори дневника, видя написаните телефони за връзка, а не след дълго позвъни на един от тях.

  - Ало. Добър ден - започна той.

  - Алооо, здравей - обади се от слушалката изкусителен женски глас.

  - Искам да се оплача от сина Ви – строго каза преподавателят. - Той и всички негови съученици се държат изключително непристойно!

  - Добре – отговори сладострастният женски глас. - Лошите момчета трябва да бъдат наказвани. Мога да го нашляпам, а след това мога да нашляпам и теб!

  - Аз съм класният на сина Ви! – възмутено отвърна учителят.

  - Няма проблем – спокойно изрече женският глас. - Ти плащаш за този разговор и можеш да бъдеш, когото си поискаш.

  - Майчице! - възкликна г-н Многознаев, прекратявайки разговора. - Тези хлапета са ми дали номер на розов телефон!

                                                         

                                                    ***

 

  Часът свърши и г-н Многознаев се отправи към местоположението на обекта, който търсеше. Той излезе от училището и се качи на автобуса, който щеше да го закара до нужното място.

                                             

                                                    ***

  Г-н Многзнаев слезе от автобуса. Чувстваше се скапан, защото през целия път го бяха блъскали, ръгали, настъпвали, опипвали и какво ли още не. Той разпита няколко души и те го упътиха. Скоро г-н Многознаев се озова на правилната улица. Просто трябваше да намери блока, в който живееше момчето.

 Улицата, на която се намираше, беше изключително неприятна. Въздухът беше задушлив, тротоарите бяха кални, мокри и отблъскващи. Г-н Многознаев се размина с едно бездомно куче, което му изръмжа, а след това се размина и с човек, който направи същото. Учителят продължи да ходи, докато накрая откри предполагаемата сграда.

  - Това трябва да е - рече той. - Не мога да си представя какви долни отрепки живеят тук!

  Г-н Многознаев понечи да влезе във входа, но оттам излязоха двама въоръжени крадци, които носеха маски.

  - Бързо! В колата! - кресна единият.

  - Идвам! Гле’и да не изпуснеш стоката! Дано не ни гепят ченгетата - отвърна другият.

  Г-н Многознаев се беше скрил зад вратата на входа и престъпниците не го бяха видели. Учителят ги съзря да се качват в една стара кола и да потеглят незнайно накъде.

  - Трябваше да си избера друга професия - отчаяно въздъхна Многознаев, след което влезе във входа.

  Преподавателят стигна до втория етаж и позвъни на предполагаемата врата.

  - Дано е тук - тихичко прошепна Многознаев. - Иначе ще съм се разкарвал напразно.

  Вратата се отвори и разкри гледка към едно слабо високо момче, което имаше дълга рошава коса, а, на всичко отгоре, беше облечено само по долни гащи.

  - Здравей, ти ли си Здравко Ахмаков? - попита г-н Многознаев.

  Момчето разтърка очи, прозя се и отвърна:

  - Ааха. Що искаш?

  - Аз съм новият ти класен ръководител и съм възмутен от факта, че се излежаваш до късно, вместо да ходиш на училище - скара му се учителят. - И сега какво ще правим? Трябва да се разпишеш в дневника и да започнеш да посещаваш училището по-често.

  - Че видиме - отговори момчето, след което се разписа в дневника, а после затръшна вратата пред лицето на преподавателя си.

  - Е, поне си свърших моята работа. Време е да си ходя - рече г-н Многознаев, след което се отправи към дома си…

 

                                                        ***

 

  Учителят слезе от автобуса. Работният му ден беше свършил. Трябваше само да купи храна за кученцето си, а след това да се прибере вкъщи. Учителят отиде до зоомагазина, влезе вътре и заговори продавачката:

  - Добър ден. Имате ли от специалната кучешка храна “Кучеджаф”?

  - Не. Съжалявам, но свърши - отвърна продавачката. - Обаче мога да Ви предложа друг вид кучешка храна. Тук имаме много от най-добрите кучешки специалитети.

  - Не, благодаря - разочаровано отвърна Многознаев. - Моето куче яде само “Кучеджаф” и не иска да помирише нищо друго.

  - Може да изчакате, ако искате - предложи му продавачката. – Днес ще ни доставят от тази храна, но това ще се случи поне след час.

 - Така ли? Добре - зарадва се учителят. - Но какво ще правя цял час? Е, все ще измисля нещо – каза той и излезе от магазина.

    

                                                                ***

 

   Г-н Многознаев влезе в кръчмата и се отпусна върху един от неприятните високи столчета на бара, където седяха обичайните пияндета. Те бяха много фиркани и не обърнаха почти никакво внимание на новодошлия. Барманът се приближи до преподавателя и му каза:

  - Днес изглеждаш по-добре, момко. Май си уцелил джакпота!?

  - Не съвсем - отговори г-н Многознаев. - Радвам се, че работният ми ден свърши. Сега трябва да пропилея един час от живота си, та рекох да намина тук за по бира.

  - Носи се - отвърна барманът. - Заповядай, момко.

  - Благодаря ти - отвърна учителят и отпи от бирата си.

  Нещеш ли, една красива жена се приближи до бара и седна до г-н Многознаев.

  - Здравей, изглеждаш ми самотен - заговори го тя.

  - Ами вече не съм - отвърна духовито учителят.

  - Сигурно си нямаш приятелка, щом висиш сам по баровете? - попита го привлекателната девойка.

  - Ами да. Самотник съм - отвърна г-н Многознаев.

  - И аз съм самотна - продължи девойката. - Живея си сам-сама. А ти?

  - Е, аз не съм съвсем сам – отговори учителят. - Живея с една кучка.

  - Оу! - възкликна девойката.

  - Да, двамата много добре се разбираме - продължи г-н Многознаев.

  - Сигурно е хубаво да има с кого да се гушнеш през нощта, нали така? - продължи да го разпитва девойката.

  - О, не - отсече учителят. – Ние не го правим. Не я допускам да се качва в леглото ми.

  - Че защо? - изненада се тя.

  - Много е космата - отговори г-н Многознаев. - Известно време даже не и позволявах да ми се умилква в краката.

  - Но защо? – попита красавицата.

  - Олигавяше ме целият - възмутено отвърна учителят.

  - Сигурно те обича, щом е толкова привързана - опита се да го успокои чаровната девойка.

  - Да, така е. Макар че и понамирисва доста - продължи учителят. - Май трябва да я изкъпя.

  - Но защо живееш с нея? - попита момичето. - Не можеш ли да си намериш някоя по-добра?

  - Шегуваш ли се? - невярващо попита учителят. - Да заменя тази палава, малка, мръсна върти опашка!? Никога! Най-много да я кастрирам.

  - А аз тъкмо помислих, че си готин - разочаровано отвърна девойката, след което избяга с всички сили от бара.

  - Жени! - възмути се един от пиячите в бара. - Не можеш с тях, не можеш и без тях. Никога не знаеш какво не им е наред. Сякаш са от чужда планета.

  - Де да бяха! - въздъхна учителят. - Ако беше така, щяхме да се разбираме по-добре.

  - Не се притеснявай, момко - посъветва го барманът. - Жените искат да ги боготвориш, а не го ли направиш, започват да те хулят.

  - И мен веднъж ме хулиха - обади се друг от редовните посетители на кръчмата.

  - Да не си бил в Перник? - попита барманът.

  - Не. Веднъж моята ме хвана да ходя на заведение. Беше си наумила, че ще спра пиенето заради нея. Та, пичаги, оттогава непрестанно ме хули, а и спя на канапето от месеци.

  - И да знаете, че ако ви попитат дали са дебели, не бива да отвръщате: опънала си тази рокля като хипопотам, скъпа. Веднъж отговорих така и оттогава нося чене. Трябва да приклекнете и да се скриете от гнева им. В това е разковничето. Аз обаче не успях да избягна оня хвърчащ стъклен пепелник.

  - Да, жени - подкрепи го г-н Многознаев. - Затова не се женя. Човек никога не знае какво искат?!

  - Да, бе - невярващо се намеси барманът. - А не е заради нищожната заплата! Така ли е?

  - Имаш право - отвърна учителят. - За жените! Наздраве.

                                                                   

                                                       ***

 

   Вечерта настъпи. Г-н Многознаев се беше клатушкаше пиян към спирката, където всеки момент щеше да дойде автобусът. Храната “Кучеджаф” миришеше много силно. И ако миришеше силно за хората, представете си тогава колко изкушаващо натрапчиво  миришеше за кучетата? Едно бездомно псе издебна в гръб г-н Многознаев и се нахвърли върху пликчето с кучешката храна. Торбичката се разкъса, а преподавателят се опомни твърде късно. Прогони кучето с няколко едри камъка, чак след като половината кучешка храна беше изядена. Г-н Многознаев събра останалата храна в своята чанта, качи се в автобуса и се отправи към дома си.

 

                                                 ***

 

 ПП: За съжаление, по-голямата част от историята е написана по действителни събития.

 

 ПС:  ВСИЧКИ ПРИЛИКИ С ЛИЦА И ДЕЙСТВИТЕЛНИ СЪБИТИЯ СА СЪВСЕМ НАРОЧНИ!