Беше късно...или май беше рано – беше 3 сутринта. Три таксита отчаяно чакаха на опашка на изхода на едно от нощните заведения на София. Мястото се посещаваше от най – свежите, от хората които още учеха в гимназиалните училища и скоро им предстоеше да се маскират като абитуриенти. Разноцветно облечени, със смъкнати панталони, различни цветове обувки и тиранти влачещи се по земята, повечето нямаха 18 години, но никой не им правеше проблем за това, че не са навършили пълнолетие и те посещаваха тинейджърският бар, консумирайки младостта си с пълна сила. На самият булевард, на тротоара пред входа, те се събираха на групи по 5-6 човека и небрежно си подаваха цигари марихуана, толкова спокойно, че минаващите с патрулна скорост полицейски коли даже не бяха повод да се прави опит да бъде прикривано това им действие. Весела глъч, смях и изрази като "братле", "смисъл " и " сеш'се ", се разнасяха под канабисова мъгла в ранното утро на късният октомври.
   Наредени като пред гише на денонощна аптека, такситата стояха в готовност и чакаха момента в който вратите им щяха да се отворят и някои от тези напушени представители на подрастващото поколение щяха да се качат за да се приберат в къщи на пръсти. Прибирането на пръсти е задължително упражнение, иначе рискът от среща с родител в коридора е неизбежна и скандалът е неминуем, а това са излишни емоции.
   Таксиметровите шофьори се молеха на таксиметровият бог, курсът им да е възможно най-дълъг. Тежка беше тази вечер. Когато няма кой да се вози в жълтите коли нещата натежават, защото на разсъмване настава време да се плаща арендата. Трябва да се зареди гориво. Следва смяна с другият колега, който ще трябва да живее в таксито следващите 12 часа. После на свой ред той ще трябва да зареди гориво до горе, след като е платил арендата. Всичко това щеше да се случва докато колата не заприлича на изтъркана подметка. Старото и износено такси го чакаше смяна с чисто нова кола, за да продължи този процес за напред. Остарелите шофьори щяха да бъдат заменяни с по-млади такива, какъвто всъщност беше моделът на живота на планетата...
  Вратата на първото такси се отвори:
– Работите, нали?
  Беше момиче на около 17 години. Странно облечена. Толкова странно, че ако минеше в близост до джамията на някое помашко село, ходжата щеше да започне да пее песен на Джеимс Браун.
  Черен чорапогащник, черни лачени обувки тип кубинки на много високи платформи с бели езици завършващи до глезена. Върху черният чорапогащник имаше къси дънкови панталонки. Правилно е да се каже остатъци от къси дънкови панталонки. Изглежда това са били цели, хубави, маркови светлосиньо - сиви дънки, крачолите на които са били отстранени по най–зверски начин. Белите джобове се подаваха като кобури на пистолет и конци като ресни висяха наподобявайки зевеси в театър. Черен тишърт с бели орнаменти на гърдите и корема, се спускаше незагащен и не даваше да се разбере имат ли колан дънките или не. Върху тениската имаше риза. Бархетна, каубойска – карирана риза на бели квадрати с черен контур. Имаше и яке. То беше зеленикаво с цвят на доларова банкнота. Беше с качулка и беше нещо средно между суичер и жилетка. Ръкавите му бяха малко по–къси от тези на ризата и белите карета изпъкваха на зеленият фон при китките и на яката. Имаше шапка–черна, машинно плетена наподобяваща скиорските, но доста по широка в горната част, падаща леко на зад и настрани. Косата и беше рижаво–червена. Две плитки се подаваха под шапката и падаха отпред завързани с ластичета, като краищата им сякаш се опираха в зърната на гърдите и.
– Да работиме, все още. Заповядай.
   Митко, така се казваше бакшиша на когото щастието му прати клиент.  Другите двама му завидяха, ама по най-благородният начин. Таксиметровите шофьори си завиждат здраво. Така е и при рибарите, и при продавачите на сергии, така е при целият български народ. Вратата се затвори, двигателя изръмжа, и колата потегли:
– Къде да те закарам не ми каза бе, бонбон?
– Не казах ли, хихи, нещо съм се отнесла. Ми заа... ул. Вишнева в Лозенец. Знаеш ли я къде е?
– Е знам я, да.
– Там съм аз. Аз съм на 5-тият етаж, а на 1-вият живее едно куче.–започна да се смее весело тя. Смехът и заглуши музиката. Митко също се засмя.
Митко се смееше, но изобщо не знаеше, че тя се смее, защото това беше една реклама по телевизията, в която едно малко момиченце казваше точно това – че живее на ул.Вишнева, че е на 5-тият етаж, а на първият етаж живее едно куче. Митко не гледаше телевизия. Митко беше 41 годишен. Косата му го беше напуснала, явно недоволна от начина му на живот и сега той беше плешив. Всички му викаха "къдравия". Къдравия беше типичният таксиметров шофьор. Той се интересуваше само от това – коя колежка е на работа днес, кой колега е взел адрес за аерогарата, кой е докарал колежката на работа и евентуално кой ще си я закара... В свободното си време, той се напиваше, използваше амфети ако някой го почерпеше, проклиняше живота и чукаше грозни жени. Чукаше грозни жени, защото не беше женен. Ако беше, тогава щеше да чука само неговата си грозна жена.

  Винаги когато красиво момиче остане на саме с мъж, независимо от неговата възраст, започва да се усеща едно трептене на въздуха. Мъжът е ловец, това е неговата природа. Жената е сърна и ловецът мъж следвайки инстинктите си, прави всичко възможно да "убие" с любовните си стрели сърната. Колкото е по–млада сърната, толкова е по-неопитна и по–уязвима. В тази вечна природна потребност за продължаване на човечеството, мъжът дори несъзнателно прави всичко възможно да посее семето за нов живот на всякъде, където му се отдаде възможност.

   – Много си хубавичка ти. – започна Къдравият. – Ама нещо самичка се прибираш. Нема ли кой да те изпрати? Тука като гледам тия пред бара дето беха се наредили да пушат, само педераси... Що толко педераси бе? Кво се случва?
   – Да, има такава тенденция. Доста са обратните. Аз нямам човек до мен сега.Смисъъъл, малко си дадох почивка да ти кажа.

  Митко видя шанс. Как хубаво щеше да си я заведе в къщи, да се нашмъркат с амфети и да се чукат. Щеше да си лежи по гръб и тя да му прави свирка, а той да я държи за плитките. Не, нямаше да и сваля шапката и обувките. Какво разбира тая малка лигла от секс бе? Те тия по-край нея се некви калъфи. Кой може да я чука като него? Щеше да я наниже като пиле на грил.
   – Е за кво си даваш почивка? Кой бега от убавото?
   – Шефе, ше смениш ли музиката?
   "Как шефе бе леелее?!?". Митко усети метален вкус в устата. Тя му викаше "шефе". Така се викаше на по–дъртите. Самият той викаше на дъртаняните " шефе". Викаше им и " грип ", ама това беше за по–дъртите.
   – Ква музика искаш?– Къдравия слушаше само Веселина.
   – Пусни радио Нова.
Колата се движеше бавно. Митко караше бавно нарочно, за да може повече време да остане с ученичката на саме.
   – Кажи сега за педерасите. Как става така с тия момчета бе? Се хубави момичета по край тех и глей ги – се изпедерасени. Само Мацорано молим ти се, не ми викай " шефе " щото ше слезна в движение.
   – Еее, не слизай де, виж се къв си готин, е такова... Ми незнам човек... – гласецът и зазвуча в ушите на Къдравия като най-нежната чалга балада. – Сексуалната ориентация е нещо много специфично. Аз съм сигурна, че и ти самият не си наясно каква е твоята. Ето аз например, преди доста време не знаех каква е моята сексуална ориентация. Просто не знаех...
   – Как така преди доста време бе? Ти на колко години си? – попита голата глава като леко отвори прозореца и запали цигара.
   – Аз не ти ли казах? На 17. Сега ги навършвам през декември.
   – Е как така не знаеш ква ти е ориентацията ?!?
   – Ми не знаех какво ме възбужда повече – мъже или жени. Един ден реших да преспя с момиче. Спала съм и с две момичета на куп, но наистина стигнах до заключението, че за моят секс се изисква пенис. Не се възбуждам от жени и добре, че го направих. Добре, че опитах защото нямаше да знам какво ме кефи, сеш'ли се? Аз дори имам изкуствен пенис с колан в къщи. Той си седи така, не го използвам.
   – Е стига бе... Аз сега кво? Да зема и аз да пробвам с мъже, щото незнам кво ме кефи??? Как да пробвам ? Нема как да стане.
   – При вас мъжете е некво мега различно. Много е ходене по тънък лед. Мъжете имат една скрита дълбоко "ЖИ" точка, която ако бъде докосната с пенис изживяването е брутален кеф човек. Всеки, който е изпитал това удоволствие никога не успява да го забрави. Получава се ефекта УАУ и всеки го търси и иска отново и отново.
   Митко усети, че му расте коса. Той не бе говорил до сега през животът си с такова момиче. Тя бе толкова осведомена сексуално, че Наталия Кобилкина, щеше само да седи и да си води записки.
   – Незнам, ама имам страшни амфети – започна директно Митко. – Незнам, как ше ти прозвучи, ама аз живея сам и ако искаш може да минеме през вас, да го земеш тоя изкуствения хуй с колана и да отидеме в нас. Ше се нашмъркаме и искам да ми покажеш как ше стане тая ситуация с "ЖИ" точката, щото ми стана интересно. Аз тебе няма да те пипам. Само ти мен. Кво ше кажеш?
Музиката запълваше паузите в разговора. Миришеше на цигара и се усещаше миризма на алкохол, защото тинейджърката беше пила. Таксито вече се движеше по улица Вишнева, там където на първият етаж живееше едно куче.
   – Оффф, незнам човееек. Аз не те познавам...
   – Абе кво ти пука, нема да се плашиш. Амфетите са страшни, казвам ти.
   – Ок чакай ме тука. Ето остаам си цигарите. Само се качвам да зема играчката и слизам.
  Рижите плитки на бегом се озоваха във входа на кооперацията, а Митко остана да чака спокойно в колата. Отново превключи на Веселина настръхвайки при мисълта за това, което го очакваше.
  Той беше успял. Беше оплел в мрежите си 17 годишна "близалка". Сега щеше да я заведе в тях, да остави колата пред блока и "да яде бонбони Линдор". "Да ядеш бонбони Линдор" е метафора, защото яденето на бонбони Линдор, онези дето ти се разтичат в устата, му наподобяваше усещането за правенето на секс с 17 годишна.
  По улицата се зададе кола. Фаровете и заслепиха Митко, а голото му теме като огледало отрази светлината и тя се плъзна по тавана.
  Това беше патрулка. Тя спря до него. Eдиният от полицаите слезе, освети го с фенерче и каза:
   – Само документите да погледнеме.
   Къдравия Митко нямаше книжка.