18.04.2008 г., 10:33 ч.

Улица България 

  Проза » Разкази
1107 0 0
4 мин за четене

 

Разгонените кучета си бягаха из улуците, бяха жестоко скарани с просяците, който май бяха по-малко от тия песове.
Защо се караха? Ами улицата не бе голяма, а и храната в кофите и по земята не стигаше. Един от тия бездомници беше по-различен. Той все още има дом, но не си ходи у дома, предпочиташе да си стой на улицата. Никой не знаеше защо.
Неговият син имаше смесено име, ту гръцко, ту българско. Името му беше Леонид Кръстьов. Учеше в прилична гимназия. Но сега е в университет. Големи амбиции, голяма личност и голям умник в едно. Това бе Кръстьов. Вече бе минала 2007 година и дойде още по-Новото Време. Забравени са Левски, Ботев, Раковски. Абе, тия там вече ги няма, нали не са тук и не могат да се борят за хляба ни, що да ги споменаваме. Пък турското е минало. Изтраехме го, значи можем да изтраем и Социалистическо-царско-туркофилно правителство.
Кръстьов минаваше всеки ден по тази улица. Тя бе най-краткия път към университета му. Улицата се променяше толкова често, колкото пъти минаваше по нея бедния студент. Откри се месарница, откри се магазин за домашни потреби. Е, не може да не спомена, че откриха и бар. Бездомниците стояха пред този бар ден и нощ. Гледаха към месарницата и си мечтаеха, гледаха към магазина за домашни потреби и пак мечтаеха. Нямаха пари да са в бара, но те нямаха толкова много неща, че не забелязваха и това си лишение.
Леонид Кръстьов завърши. Започна да практикува, стана адвокат. Покрай работата си се запозна с хора, които имат огромно влияние, но за тяхно щастие никой не ги познаваше. Даже си бяха създали партия. Даже партията беше свързана с другата им дейност. Името й бе и сега е България за Парите. Или БП, но пред хората се знаеше като Българска Партия. Кръстьов се издигаше в тия среди, като на девети септември, поради дрязги в управлението, Кръстьов стана министър на вътрешните работи. Хората си викаха:
- Скочихме от трън на глог май, а?
- Абе, умно е момчето и опит с престъпниците има.
- Бе, ще видим какво ще пропуши от този сноб с люцерна.
Така се говореше и така беше. Дори и Леонид не знаеше какво да прави точно. Знаеше само пари за мен, пари за този от мое ляво и стотинки за народа.
Поради създалите се безпоредици от управлението на БП просяците на старата улица станаха повече от псетата там.
Майката на Леонид страдаше. Не от многото пари и лукс, а от болест. Тя бе малко луда и доста откачена, защото лудият не знае много-много какво му се случва, а тя бе наясно със случките в молове, таверни и луксозни хотели. Майка му умираше бавно, но защо ли да живее?
Тя бе казала всичко, което е имала да казва и понеже никой не я чуваше, тя го крещеше, но резултатът бе същият. Дори смъртта и не бе тиха.
Както вървеше по една улица, я заболя главата, краката и омекнаха. Първо се спря, повика за помощ, после чу музика, видя светлина.
И тогава разбра, че колата, от която се чува музиката, ще я блъсне. Така и стана. Музиката бе шумна, а и дъртата бая изврещя.
Хората спряха, едно малко дете каза на майка си :
- Мамо, не искам да стоя на този шум! - И си тръгнаха.
Положението на Кръстьов и неговата партия се влоши. Този млад мъж сякаш не издържаше на натоварената работа, на натиска, който сам си бе докарал, не издържаше никак. Един ден той срещна свои колеги и ги покани да излязат някъде. Това би била една много разтоварваща почивка и те не му отказаха. Вечерта бе прохладна, всички звезди се виждаха ясно. Вятърът сякаш галеше всичко и всеки, сякаш всичко бе изчезнало.
Приятелите се събраха в един клуб на име „Feature". Вечерта минаваше добре, всички бяха много весели. Изведнъж в клуба се оказаха двама много едри и сякаш ядосани мъже. Единият бе Христо, млад, леко брадясал със странен пламък в очите. Другият се казваше Васил.
Васил изглеждаше тих, сериозен и доста сдържан. Двамата бяха едни от онези хора, които сега не съществуват,  хора готови на всичко за народа, който не искаха нещо чуждо в двора си. Седнаха на масата на Кръстьов и компанията му и настъпи тишина на тази маса.
Васил подхвана да говори със Кръстьов, а Христо заговори с другите.
- Вън видях нещо много лъскаво. - Каза Васил като запази сериозния си вид на лицето.
- Цялата улица е лъскава. - Каза Кръстьов.
- Абе май не е точно така. Гледам, на идване, как осем стареца бяха доста мръсни и изпокъсани. Седяха пред другия бар.
- Аааа, тези ли? Че то аз от тях произлизам. Ама май няма да се връщам при тях. - Каза Кръстьов с лека усмивка.
- То май всички на тази улица сме се запътили към тях, не мислиш ли?
- Е вии, ако искате, отивайте при тях.
Тогава Васил не издържа. Хвана Кръстьов за врата и му каза:
- Дойдох да ти кажа, че от утре или не си на власт, или си мъртъв! Писнало ни е от такива като теб. Че даже си и нагъл. Помисли какво ще правиш!
Васил и Христо си тръгнаха от бара, а изненаданите приятели на Кръстьов се направиха, че нищо не е станало и си тръгнаха уж усмихнати.
Леонид отиде на работа на другия ден, но видя, че на улицата се прави ремонт на тръбопровода, нямаше как да отиде на работа.
Прибра се вкъщи и изпрати имейл до кабинета си, че от днес не е на работа. Взе едно въже и си го уви около врата. Така вече нямаше какво да обърка.
Васил бе убит. Убиецът бе и още е заместника на Кръстьов, а Христо бе забравен от всички.

 

© Ивайло Граматиков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??