4 мин за четене
Разгонените кучета си бягаха из улуците, бяха жестоко скарани с просяците, който май бяха по-малко от тия песове.
Защо се караха? Ами улицата не бе голяма, а и храната в кофите и по земята не стигаше. Един от тия бездомници беше по-различен. Той все още има дом, но не си ходи у дома, предпочиташе да си стой на улицата. Никой не знаеше защо.
Неговият син имаше смесено име, ту гръцко, ту българско. Името му беше Леонид Кръстьов. Учеше в прилична гимназия. Но сега е в университет. Големи амбиции, голяма личност и голям умник в едно. Това бе Кръстьов. Вече бе минала 2007 година и дойде още по-Новото Време. Забравени са Левски, Ботев, Раковски. Абе, тия там вече ги няма, нали не са тук и не могат да се борят за хляба ни, що да ги споменаваме. Пък турското е минало. Изтраехме го, значи можем да изтраем и Социалистическо-царско-туркофилно правителство.
Кръстьов минаваше всеки ден по тази улица. Тя бе най-краткия път към университета му. Улицата се променяше толкова често, колкото пъти минаваш ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация