Разгонените кучета си бягаха из улуците, бяха жестоко скарани с просяците, който май бяха по-малко от тия песове.
Защо се караха? Ами улицата не бе голяма, а и храната в кофите и по земята не стигаше. Един от тия бездомници беше по-различен. Той все още има дом, но не си ходи у дома, предпочиташе да си стой на улицата. Никой не знаеше защо.
Неговият син имаше смесено име, ту гръцко, ту българско. Името му беше Леонид Кръстьов. Учеше в прилична гимназия. Но сега е в университет. Големи амбиции, голяма личност и голям умник в едно. Това бе Кръстьов. Вече бе минала 2007 година и дойде още по-Новото Време. Забравени са Левски, Ботев, Раковски. Абе, тия там вече ги няма, нали не са тук и не могат да се борят за хляба ни, що да ги споменаваме. Пък турското е минало. Изтраехме го, значи можем да изтраем и Социалистическо-царско-туркофилно правителство.
Кръстьов минаваше всеки ден по тази улица. Тя бе най-краткия път към университета му. Улицата се променяше толкова често, колкото пъти минаваш ...