Улицата
Стоя нарано на една търговска улица, още несъбудена и ненаспана. Уморена от изминалия ден. Празна и безлюдна, изглежда много по-широка и по-дълга. Все още няма хора, вратите са заключени, щорите са спуснати, алармите са още включени. Нощните реклами, надписи и лампи избеляват наравно с деня. Музиката от уредбите с тонколоните са включени с натиснато копче „STOP”. Тишината спи в превъртените ключалки. Сгънати чадъри се мъдрят в някой ъгъл, сенниците са прибрани, табла с надписи, цени подпират нечия стена. Манекените недоумяващи се взират през витрините. Тъжни са... в очакване да оживеят.
Улицата още спи. Уморена от погледи, ръце и стъпки, от аромати и чашки за кафе. От сгънати портфейли и покупки. От несбъднати и сбъднати желания. От дългия ù край занича слънцето. Пуска първият си лъч, протичва по вратите „Затворено; Затворено; Затворено натиска да отвори. Вятърът се извива и го гони „Нека още малко да поспи, жадна е за сън. Виж, че няма още маси, хора, денят е дълъг.”
Слънцето се скрива, улицата си доспива. Аз стоя и се любувам на сънената „Пиротска”.
Стефка Галева
Гр. Сандански
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Галева Всички права запазени
