Умната девойка

Един принц решил да се ожени. Искал да си намери сръчна, безстрашна и умна жена. В царския палат започнали да идват девойки, но той никоя не одобрил.

В царството му живеела самотно една девойка. Имала си кученце, котенце и кокошчица. Един ден и тя решила да опита късмета си. Била виждала веднъж принца и го харесала. Красив бил, пък и хората казвали, че е много добър.

Взела си кученцето, котенцето и кокошчицата и тръгнала на път. Скоро стигнала двореца. Отворил ù принцът. Поканил я да влезе. Видял, че е бедна, но нищо не казал. Само ù възложил първата задача. В една стая с пръснати  зърна щял да пусне малко скъпоценно камъче. Искал девойката да го намери и на сутринта да му го предаде.

Затворили вечерта девойката в стаята със зърното и тя веднага започнала да търси камъчето.

- Хайде, кокошчице, започвай да кълвеш зърното - казала девойката на кокошчицата и тя започнала да кълве. Все по-тъмно ставало в стаята. Вече почти нищо не се виждало, но луната изгряла и един лъч осветил камъчето. То блеснало. Девойката можела спокойно да поспи.

На сутринта тя предала камъчето на принца и той ù възложил втората задача. Щял да я затвори в стая, пълна с някакви животинки, но не ù казал какви. Наистина, когато вечерта вратата на тази стая се затворила, девойката видяла животинките -  били мишки.

- Хайде, коте, разгони мишките - казала девойката на котката и тя набързо ги разгонила. Легнала спокойна девойката и заспала. Принцът цяла нощ чакал да чуе викове от стаята, но не чул. На сутринта девойката била свежа и бодра. Принцът я гледал, очарован от нейната сръчност, безстрашие и красота. Много я харесвал.

- Нищо, че си бедна, девойко, ще се оженя за тебе -  ù казал принцът.

- Но аз няма да се омъжа за теб - отговорила му тя. Харесваш ми, но не умееш нищо да правиш, а аз не искам такъв мъж.

- Но аз съм принц.

- Нищо, че си принц. Нещо трябва да умееш да правиш. Да си добър ловец ли, да си добър стрелец ли, но нещо трябва да умееш.

- Но аз те харесвам и обичам - я молел вече принцът.  Тя била непреклонна.

- Аз ще те чакам - му казала девойката.

Разделили се. Девойката отишла в къщичката си, а царският син поел към неизвестното. Минал гората. Стигнал до река. На брега кошничар плетял кошници.

- Добър ден, кошничарю. Трудно ли се плетат кошници? -  запитал го принцът.

- Трудно е, за който не знае да ги плете - отговорил кошничарят, като продължавал да работи.

- Ще научиш ли и мен?

- Сядай. Ето това са тръстиките. Преплиташ ги така и пак така - обяснявал, обяснявал кошничарят.

Започнал да го учи.

 Минали дни, принцът вече добре са справял с работата. И когато кошничарят го похвалил за умението, решил, че вече може да потърси девойката. Сбогувал се с кошничаря и тръгнал. Носел със себе си само един кош. Голям кош от тръстика.

 Срещали го хора. Искали да купят коша, но той на всички казвал:

- На мен самият ми е нужен. Ще нося в него най-ценния товар на света.

Чудели се хората какъв ще е този товар. Питали го, но той отминавал, без да отговори. Бързал.

Стигнал до къщичката на девойката и като я видял, спуснал се, грабнал я, сложил я в коша. Метнал коша на гърба си и забързал към двореца. След него подтичвали кученцето, котенцето и кокошчицата. Тя била на края. Тичала и пеела:

Кут-ку-дяк,

кут-ку-дяк

 прочети за кака пак и пак...