Честно казано, самата идея да ида на някакъв си стаж на другия край на света беше някаква лудост. Както и идеята да захвана да уча езика на дърти години. Но това е друга история. Сега по същество. За да се реша изобщо на такава стъпка посетих най-малко две ясновидки. Едната ми каза, че ще стана лекарка, а другата –човек на изкуството. В ролята на третата влезе новоизлюпеният ми съпруг и ме натири да ходя. Спечелих си конкурса, избрах си фирмата, и заминах. Приеха ме радушно – особено мъжете. Назначиха ми казионни приятелки и отговорен шеф. Приятелките ме водеха всеки ден на стол и ми подсказваха кое е подходящо за вкуса на чужденците. Нито веднъж не познаха. Шефът се зае да ме учи как се смятат прости греди. След ден ме обяви за инженерен гений, понеже безумната формула ку по ел квадрат върху осем хич не ме затруднила. И счете за излишно да ме обучава повече. Организира посрещално парти в моя чест, на което колегите от отдела имаха право да задават всякакви въпроси.
- Пенчо-сан, в Бълг ...