Сънувах нещо... Сънувах как... Не помня вече, не помня какво сънувах, но помня как се събудих.
Просто отворих очи. Сякаш бях машина, на която са й натиснали копчето за включване. Нещо ми тежеше, притесняваше ме, имах чувството, че ще се случи нещо лошо. Мразя да описвам чувствата и усещанията си, защото винаги съм мислел, че те затова са чувства – за да бъдат преживени, не за да се описват.
Лежах и гледах в тавана. Приятелката ми спеше дълбоко до мен. Усещах топлината на тялото й под завивките. Обикновено това ме успокоява, но сега дори то ме изпълваше с напрежение. Лежах и чаках нещо да се случи, стомахът ми се беше свил на топка. Мина известно време и нищо не се случи. Естествено, казах си, естествено, че нищо няма да се случи. По-добре да заспивам, утре съм на работа. Въртях се неспокойно в леглото и не можех да заспя. Накрая се ядосах и реших да проверя всичко в апартамента, което може да причини някаква злополука.
Измъкнах се внимателно от леглото и обух чехлите си. Мразя да ходя ...