- Таня, знаеш ли, аз ви видях с Павел. Съветвам те, бъди умна!
Сърцето на девойката се сви. Някой бе влязъл в нейният така сигурен и спокоен свят. Онзи свят, който пазеше чист и неопетнен. Откакто се влюби Таня стана все по-стеснителна, все по-свенлива. И колко много й се искаше никой да да не узнава тайната й, но не можеше да скрие от сестра си онзи влюбен поглед на младо момиче. Не можеше да скрие и от Людмила - вече беше й споделила за чувствата си към Павел. Въпреки привидно избухливият си характер, Люси бе добро момиче. Тя пазеше тайната на приятелката си. Двете момичета бяха заедно от деца, но още оттогава знаеха, че ще останат неразделни.
В един късен съботен следобед отново имаше празненство в дома на Таня. Този път тя не се чувстваше неудобно. Беше заедно с човека, когото обича. Какво повече й трябваше? - беше щастлива. Но времето бързо отлетя. Дойде време, когато всички трябваше да си тръгват. Тогава Павел я помоли:
- Би ли ме изпратила до входната врата?
- Да, разбира се - усмихна се Таня.
Двамата бавно слизаха по стълбите като се държаха ръка за ръка. Душите им жадуваха само за още няколко мига, прекарани заедно. Решиха да останат още няколко минути пред блока.
В този момент Таня забеляза, че към тях се приближава една двойка. Едва когато се изравниха с тях, тя разпозна Илияна. Като че ли сърцето й замря. Павел усети промяната й и я попита:
- Хей какво ти е? Защо се умълча?
Таня набра смелост и едва чуто пророни:
- Илияна, твоята Илияна...
Последваха секунди мълчание. Павел взе ръката й и я доближи до устните си:
- Обичам само теб, само теб!
Топлината от устните му се разля по ръката на Таня. Но все още нещо смутно обсебваше душата й, това чувство се усили, когато пое пътя към дома си. Още не беше се прибрала във входа, когато до нея достигнаха думите:
- Павел, искам да ти кажа нещо много важно - още те обичам!
За миг Таня се обърна. Момчето, което вървеше с Илияна се отдалечаваше. А на тротоара един срещу друг стояха Павел или Илияна. Думите като, че ли опариха сърцето на момичето.Тя се затича по стълбите и не усети кога се прибра. В душата й имаше бунт. Толкова ли е кратко щастието? Искаше й се веднага да позвъни на Павел, да се защити. Не посмя. Оставаше й само да чака... да чуе гласа му. Ако можеше да чуе и душата му?!?...