"Усмивки от светлото детство" - 1.Крава кикерица
Произведение от няколко части
-
Проза » Разкази
-
Проза » Разкази, Рецензии, анализи, критически статии
-
Проза » Разкази
-
Проза » Разкази
-
Проза
-
Проза » Приказки и произведения за деца
-
Проза » Приказки и произведения за деца
-
Проза » Приказки и произведения за деца
-
Проза » Приказки и произведения за деца
Крава кикерица
©Ина Крейн - Илияна Каракочева
Един от най-ярките спомени в моето детство е свързан с нашата умна непослушна крава, която обичаше да подскача.
— Батко - споделих веднъж с по-големия си брат Иван, – тази крава скача като жаба!
— Хаха - засмя се брат ми весело, – значи е крава кикерица!
Оттогава ѝ остана смешното име, а тя всеки ден го защитаваше с упоритост, достойна да бъде описана не в разказ, а в дебел роман.
Тази хитруша разбираше кога с батко ще я пасем и измисляше хитрини, с които да ни вкара в бели, за които после да ни се карат. Ние ѝ прощавахме, защото даваше най-вкусното мляко в селото, позволяваше да я галим като котка, а пазеше тайните ни като полицейско куче, докато някой от възрастните не ги разкриеше случайно.
Обичаше музиката и щом запявахме, започваше да подскача като огромна рогата жаба. Смеехме се неудържимо. Жалко, че нямахме фотоапарат, за да ѝ направим фотосесия.
Едно лято отново бяхме дежурни да я пасем с брат ми. Наскоро бяхме слушали разказите на един дядо, че реката покрай селото отива право в Гърция. Това ни впечатли и замисли. Трябваше да си отваряме очите на четири за крава кикерица.
На тръгване мама ни сложи филии с урда и узрели домати в торбите, а баща ми ни предупреди:
— Внимавайте кравата да не отиде в реката, защото другият бряг е опасен.
— Знаем, реката отива в Гърция – повторихме като папагали с брат ми, на което татко от сърце се засмя.
Щипна ни по бузите и отиде в оранжериите с домати. Чакахме търговец от София да ги изкупи. Реколтата беше добра, а скоро щеше да има панаир в съседното дело. Мечтаехме татко да ни даде пари за сусамки или фунийки с крем.
Щом ни видя, крава кикерица измуча весело и тръгна право по пътеката към гъстите габери на баира. Там имаше зелена трева и студено изворче, извиращо от дълбоко. Водата бе вкусна и ние лежахме на сянка, разказвахме си истории, а кравата пасеше наблизо. Щом ожаднееше, пиеше вода от извора, лягаше до нас и чакаше търпеливо да дойде време за тръгване обратно към къщи.
Разказвахме си страшни истории, кравата пасеше уж кротко, когато внезапно измуча уплашено, направи странен подскок и хукна като луда през хорските ниви към реката.
— Батко, кравата! – извиках уплашено.
— Викай помощ – извика брат ми през рамо и хукна. – Ако влезе в реката, няма да мога да я върна и ще отиде в Гърция.
Изхвърчах като стрела към дома. Татко тъкмо товареше домати в колата на търговеца.
— Татко, кравата избяга в Гърция – виках колкото ми глас държи. – Батко я гони, ала не може да я настигне.
Баща ми започна да се смее. Спрях и го погледнах уплашена. Какво му ставаше?
— Татко, кравата ще премине реката!
Баща ми продължаваше да се смее, от очите му излязоха сълзи, а търговецът ни гледаше озадачен. За миг си помислих, че ще си тръгне, защото седна в колата и я запали.
— Завърти до отсрещното село да приберем кравата – каза баща ми на софиянеца, спря да се смее и ме прегърна. – Отсрещният бряг не е Гърция, а село Тополница. Реката отива към Гърция по течението право надолу, а не настрани.
— Да тръгваме – заяви търговецът. – Да не я направи някой на саздърма.
Когато стигнахме до отсрещния бряг, тумба зяпачи се бе насъбрала вече. Хората се смееха и сочеха реката. Батко бе яхнал кравата, която тъкмо излизаше на брега от водата със странни подскоци, сякаш искаше да го свали от гърба си като досадна муха. Брат ми се държеше геройски, докато беше в реката, но щом стъпиха на твърда земя, скочи в пясъка ядосан.
— Не я бий, чедо – приближи се една старица до нас. – Кравата е видяла змия и се е уплашила.
Потупа я по гърба с мили думи, а татко се приближи с усмивка към брат ми.
Очаквахме наказание, но вместо това той ни целуна по главите, хвана въжето на кравата и заяви на търговеца:
— На връщане към село спри пред павилиона на Чан-Чун. Децата заслужават кебапчета и лимонада.
Мъжът кимна развеселен:
— От мен пък имат по един сладолед. Следващия път ще доведа и моето дете, да го научите как се язди крава в реката.
Често с брат ми си разказваме тази история и винаги се смеем така, че съм сигурна, където и да се намира духът на нашата крава, весело подскача и мучи, сякаш пее.
©Ина Крейн - Илияна Каракочева
из книгата "Усмивки от светлото детство"
разкази за деца и юноши
издателство "Многоточие" - 2024 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илияна Каракочева Всички права запазени
