"Усмивки от светлото детство" - 6. Концерт на група "Пи Пи Пи"

Концерт на група „Пи Пи Пи“

Още в детската градина бяхме неразделни - трите верни приятелки Пи Пи Пи – Петя, Поли и Пепи, въпреки че не си приличахме въобще – Петя бе мургава, с черни очи като маслини; Поли беше с кафяви очи и къдрава коса, а аз бях руса и зеленоока. Това не ни пречеше да сме неразделни и в игрите, и в белите. В детската градина бяхме атракция на всяка празнична програма - обичахме да пеем, танцуваме и да разиграваме приказки. Най-много се забавлявахме да имитираме животни и птици. Бяхме доволни, ако успеем да стреснем някого, като мяукаме или лаем.

В училище се оказахме пак в един клас, понеже живеехме в съседни блокове. Там бяхме като тримата мускетари, но в женски род – защитавахме се, каквото и да се случи.

Един петък – бяхме в пети клас – най-хубавото момче от класа ни покани на рожден ден и трите.

— Елате модерно облечени, за мен специално на рождения ден ще дойде певец от София – похвали се рожденикът. – Ще пее най-модерните хитове.

Спогледахме се и всяка от нас се прибра вкъщи въодушевена. Мама ми уши пола от нейната, но по модата. На старата шевна машина сътвори истински шедьовър. Петя пък бе убедила майка си да ѝ навие косата с парцалчета и се появи като глухарче, но с широка усмивка и панделка. Поли бе изнудила сестра си да ѝ даде рокля назаем, но ѝ беше голяма. Бе я защипала с безопасни игли, затова ходеше като препарирана – да не се отщипе някоя игла и да я набоде точно в талията.

— Заповядайте, добре дошли – посрещна ни любезно майката на нашия съученик, но личеше, че е притеснена.

— Изчакайте малко, не започвайте да ядете веднага – помоли баба му – чакаме специалния гост – да остане и за него от домашната баница.

Спогледахме се. Напуши ни смях, наляхме си сок и зачакахме певеца. Мина час и половина, но той не пристигаше. Другите деца започнаха да стават неспокойни. Рожденикът беше без настроение, а баба му влизаше през пет минути, сякаш броеше парчетата баница, да не би да не останат за музиканта.

— На всеки концерт има подгряваща група – споделих хрумналата ми идея на Поли и Петя. – Какво ще кажете да влезем в ролята ѝ? Докато дойде софийският музикант, да изнесем концерт ние – предложих, за да спася рождения ден от удавяне.

— Хайде, че започнах да заспивам – извика въодушевено едно момиче от другия клас.

— Давайте, аз ще думкам на вазата наместо тарамбука – включи се към идеята братчето на рожденика.

— Масата ни може да е барабан – заяви братовчедът на домакина и грейна.

— Госпожици и господа - заявих тържествено, – поради закъсняване на самолета по линия ЛЗ София-Петрич, докато чакате музиканта Л.К., подгряващата група „ПИ ПИ ПИ“ ще изнесе концерт от популярни песни.

Започнахме с ентусиазъм, като имитирахме певеца или певицата, от чието име пеехме. Всички се заливаха от смях. Дори рожденикът се ухили до уши, щом запяхме любимата му песен, а баба му с две лъжици тропаше като с кастанети и забрави да брои парчетата баница. Така се вживяхме в ролята си на прочути изпълнители, че не забелязахме кога гостът бе дошъл и ни наблюдава с интерес, подпрян на вратата.

— По-добра подгряваща група не съм имал досега – заяви усмихнато той, щом свършихме поредната песен. – Можем да довършим концерта заедно. Каня ви да заемете мястото на бек вокалистки до мен и да продължим с мои хитове.

Бяхме на върха на щастието. Получихме автографи, снимахме се за спомен. Дори пукването на тарамбуката – кристалната ваза - не помрачи настроението ни, защото музикантът обяви тържествено, че счупеното е на щастие, а той лично щял да купи и изпрати три пъти по-хубава вносна ваза на домакинята, от което тя се усмихна до кътниците.

Не знам дали музикантът бе изпълнил своето обещание, но групата на трите мускетарки след онази вечер се разрасна - към нас се присъединиха и рожденикът, и братовчед му, и съседката им.

Но това е друга история.

Всеки път обаче, щом видя красива кристална ваза, ме напушва смях, защото си спомням нашия звезден концерт с прочутия Л.К, в който бяхме равностойни звезди. А по-важно от самия концерт бе това, че намерихме верни приятели, с които времето и досега не успява да ни раздели.

©Ина Крейн - Илияна Каракочева

из книгата "Усмивки от светлото детство"

разкази за деца и юноши

издателство "Многоточие" - 2024 г.