3.11.2010 г., 5:47 ч.

Устискване 

  Проза » Разкази
999 0 26
4 мин за четене

      След малко щяха да го откарат в операционната зала. Сестрите старателно избръснаха всяко косъмче от тялото му, дезинфекцираха го от главата до петите и вече чакаха нарежданията на операторите, но те нещо се бавеха в съседния кабинет. Дочу се гласът на доктор Иванов:

     - Роднините на Петров са направили достатъчно дарение. Вадим обичайния процент за клиниката и за главния оператор, а останалото си го разпределяме поравно. Така е справедливо, нали?

         - О, не съм съгласен! От остатъка аз трябва да получа двойно повече от вас, защото благодарение на мене е издействано това голямо дарение! – почти извика доктор Ганев.

    В съседната стая сестрата, която трябваше да откара Петров в операционната зала, се опита да надвика лекарите, тъй като се почувства неудобно пред дочулите разговора пациенти:

        -  Е, потърпете още малко и после ще сте като нови – здрави, прави, суйни и буйни – опита се да разведри обстановката тя и нервно се разсмя.

         - Слушайте, разколебах се, вече не желая да ме оперират – с треперещ глас се обади Петров.

         - Я стига – да не искате до един месец да хвърлите топа! Знаете, че нямате друг изход – сопна се сестрата.

          От съседния кабинет отново се дочу глас:

          - Роднините на Денев още не са намерили пари за дарението. Какво ще го правим? По-зле е от Петров.

          - Оперираме ли го сега, чакай дарение друг път! – обади се  Ганев.

       - Но ако не го оперираме, няма да изкара дълго – възрази доктор Иванов.

         - Утре ще извикам жена му и ще я притисна – спокойно, до ден – два със сигурност ще ни донесе парите – успокои го оправният му колега.

          Сестрата влезе много разтревожена:

         - Петров си е променил мнението – отказва се от операцията.

      - Стига бе, какви са тези цигании! – избухна Ганев. – Той и роднините му вече са подписали декларацията – съгласие, всички документи са уредени. Я бързо да слагаме упойките и в операционната – чевръсто, чевръсто! И все едно, че нищо не си ни казала, да знаеш, че иначе ще останеш без работа – сряза той недосетливата сестра.

         След няколко часа Петров отвори очи. На другия ден попита за Денев, с когото преди операцията лежаха в една стая и вече се бяха сприятелили.

         - Бог да го прости човека! – рече сестрата. След няколко дни най-после щяха да го оперират, но той не устиска. Какво да се прави  - не му е дал Господ живот и здраве!

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Актуална тема. Наболяла, но като че и оболяла... за жалост.
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.114351.html" target="_blank"><img src="http://s13.rimg.info/02b4305c61f63240b31c9cfb9f715bf5.gif" border="0" /></a>
  • Дай, Боже, не само да са малцинство, а въобще да престанат да ни обслужват "лекари" като описания от мен Ганев! Благодаря за отзива, Весела!
  • Мдааа, има и такива "лекари"... Дай, Боже, да са малцинство!
  • Дочка, благодаря, че устиска да прочетеш сатиричния ми разказ!)))
  • Цонка, между лекарите има много достойни Човеци - много повече от тях са хора на честта и въпреки ниското заплащане, остарялата апаратура, лошите условия, дават всичко от себе си, за да помогнат на пациентите си.Ти си попаднала на такива. Напоследък по медиите доста се говори за обичайните дарения за някои операции,както и за корумпирани лекари, което ми даде идеята за този разказ. Никога не би следвало да се случва описаното от мен, а е възможно да се случи. Разказът е написан с крехка надежда да се предотврати възможно развитие и човешкият живот да не бъде бизнес. Лекарите трябва да спазват Хипократовата клетва, въпреки всичко и аз вярвам, че повечето от тях я спазват.
    Елена, благодаря за отзива! Петя, сега видях трите тъжни човечета - наистина е много тъжно, ако здравето и човешкият живот са бизнес.
  • И това го има... С поздравления, Роси!
  • Аз влязох в интензивното невяраща в лекарите,но излязох вярваща в тях.Но съм съгласна,че трябва да се пише за всичко,което се случва и най-вече за това което не бива да се случва!Поздравявам те за този разказ!
  • Благодаря за отзива, Виктор!
  • Тъжно, но точно...
    Животът се превърна в стока!

    Поздрав за смелостта да кажеш и разкажеш !!!
  • Борис, за съжаление, макар и придружено с намигане, констатираното от теб е много точно.
  • Бизнес анализ на здравното ре формиране на българския лекар!
  • Благодаря за отзива, Илияна!
  • Тъжно, реално, с нож в сърцето. Докосна ме! За съжаление понякога се получава точно така.
    Поздрав за разказа!
  • Галина, Евелина и Радко, благодаря за отзивите!
    Надявам се разказът ми някак да помогне, за да няма подобни на описания в него случаи.
  • Много смело, но необходимо. Дано само подобни случаи да са рядкост. Поздрав!
  • Николина, Стефка, Илко, Веска, Водолея, Елица, Ивон, Ангел и Плами,
    благодаря за отзивите по отношение на този тежък разказ. Художествена измислица е, разбира се. Хиперболизирала съм дочуто от новинарските емисии по телевизията и от това, което са споделяли с мен мои приятели, сблъскали се със здравната ни система. Е, дано даде Бог живот и здраве!
  • Не знам какво да кажа, Роси?!
    Поздрав!
  • Разтърсва разказът ти, Роси!
    А колко бих искал да е просто измислица...
    С Илко - поздравявам те за куража!
    Другото си го можеш!
  • Всички лекари носят бели манти, но не всички са бели лястовици!С поздрав, Роси!
  • Днес от всичко се прави бизнес.
    Дори и лекарите са покварени...
    Поздравления за позицията, Роси!
  • Тъжно! Но сигурно и това някъде го има... в нашата действителност.
    Поздрав! Де да можеше да го прочетат точно тези, които трябва!
  • Невярваща прочетох!!!
  • ееееееееееееееееее ;(
Предложения
: ??:??