Устискване
След малко щяха да го откарат в операционната зала. Сестрите старателно избръснаха всяко косъмче от тялото му, дезинфекцираха го от главата до петите и вече чакаха нарежданията на операторите, но те нещо се бавеха в съседния кабинет. Дочу се гласът на доктор Иванов:
- Роднините на Петров са направили достатъчно дарение. Вадим обичайния процент за клиниката и за главния оператор, а останалото си го разпределяме поравно. Така е справедливо, нали?
- О, не съм съгласен! От остатъка аз трябва да получа двойно повече от вас, защото благодарение на мене е издействано това голямо дарение! – почти извика доктор Ганев.
В съседната стая сестрата, която трябваше да откара Петров в операционната зала, се опита да надвика лекарите, тъй като се почувства неудобно пред дочулите разговора пациенти:
- Е, потърпете още малко и после ще сте като нови – здрави, прави, суйни и буйни – опита се да разведри обстановката тя и нервно се разсмя.
- Слушайте, разколебах се, вече не желая да ме оперират – с треперещ глас се обади Петров.
- Я стига – да не искате до един месец да хвърлите топа! Знаете, че нямате друг изход – сопна се сестрата.
От съседния кабинет отново се дочу глас:
- Роднините на Денев още не са намерили пари за дарението. Какво ще го правим? По-зле е от Петров.
- Оперираме ли го сега, чакай дарение друг път! – обади се Ганев.
- Но ако не го оперираме, няма да изкара дълго – възрази доктор Иванов.
- Утре ще извикам жена му и ще я притисна – спокойно, до ден – два със сигурност ще ни донесе парите – успокои го оправният му колега.
Сестрата влезе много разтревожена:
- Петров си е променил мнението – отказва се от операцията.
- Стига бе, какви са тези цигании! – избухна Ганев. – Той и роднините му вече са подписали декларацията – съгласие, всички документи са уредени. Я бързо да слагаме упойките и в операционната – чевръсто, чевръсто! И все едно, че нищо не си ни казала, да знаеш, че иначе ще останеш без работа – сряза той недосетливата сестра.
След няколко часа Петров отвори очи. На другия ден попита за Денев, с когото преди операцията лежаха в една стая и вече се бяха сприятелили.
- Бог да го прости човека! – рече сестрата. След няколко дни най-после щяха да го оперират, но той не устиска. Какво да се прави - не му е дал Господ живот и здраве!
© Росица Танчева All rights reserved.
