Утро
Виждам красиви момичета, не ги заговарям, чувствам се суперзвезда, някои ме зяпат, загубих ли моята святост през моята ярост, до моята яркост, с която блестя... Русе - град на мъртви, град на ангели може би... Светите млади хора с погледи объркани, от екрана гледат ме. Души, изпълнени с недоволство от сивата реалност, толкова несбъднати мечти, замислени, залутани в някаква изгубена духовност. Ще ставаме ли като другите или ще останем в нашата невинност, завинаги държавата на Козирога, с поколение, удавено в море?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стършел Всички права запазени
