На моето всичко
Минава десет. Слънчевите зайчета, скрили се зад щорите, весело играят по гърба му. Усмихвам се. Обичам да го гледам, докато спи. Притворил клепачи, с отпуснато, почти благоговейно изражение, той несъзнателно мърда ръката си и търси моята. Така прави всяка сутрин, в която се събуждаме заедно. Само след секунди пръстите ни ще се сплетат и ще усетя топлината на кожата му. Лава ще протече във вените ми, но аз ще замълча... той още спи.
И пак ще се усмихна на кичурчето коса, паднало дяволито върху челото му. На уханието, толкова приятно и толкова... негово. На възглавницата, която се е отпечатала на бузата му. Ще се измъкна тихо и незабелязано, едва успяла да извадя ръката си от неговата. Боли ме всеки път, щом го правя. Сякаш съм пришила една част от сърцето си към кожата му и всяко отделяне предизвиква отворена рана. Ще плисна две шепи вода върху лицето си и ще се усмихна на огледалото. Така е от известно време... всъщност, откакто сме заедно.
И пак се връщам. Той още спи. ...