Утрото
На моето всичко
Минава десет. Слънчевите зайчета, скрили се зад щорите, весело играят по гърба му. Усмихвам се. Обичам да го гледам, докато спи. Притворил клепачи, с отпуснато, почти благоговейно изражение, той несъзнателно мърда ръката си и търси моята. Така прави всяка сутрин, в която се събуждаме заедно. Само след секунди пръстите ни ще се сплетат и ще усетя топлината на кожата му. Лава ще протече във вените ми, но аз ще замълча... той още спи.
И пак ще се усмихна на кичурчето коса, паднало дяволито върху челото му. На уханието, толкова приятно и толкова... негово. На възглавницата, която се е отпечатала на бузата му. Ще се измъкна тихо и незабелязано, едва успяла да извадя ръката си от неговата. Боли ме всеки път, щом го правя. Сякаш съм пришила една част от сърцето си към кожата му и всяко отделяне предизвиква отворена рана. Ще плисна две шепи вода върху лицето си и ще се усмихна на огледалото. Така е от известно време... всъщност, откакто сме заедно.
И пак се връщам. Той още спи. Не е разбрал, че споделих кафето си с първите лъчи на есенното слънце. Внимателно поставям ръката си в неговата – така, както беше. Усмихва се. Сега ме усеща. Притварям очи и докосвам челото му с устни. После страните му. После гърба. Кожата ми гори до неговата. Той е навсякъде – в мен, извън мен, в главата, сърцето, ума и мислите ми. Ароматът му е станал и мой аромат. Усмивката му извиква и моята усмивка. Тялото му е част от моето тяло. Мислите му допълват моите мисли.
- Добро утро, миличка... – чувам. Гласът му е тих, но плътен, и пълен с толкова много любов... Вибрациите от думите нежно ме галят и карат дяволчетата у мен да играят на криеница. Притаявам дъх и се взирам в цялата тази божествена красота, която излъчва. Топли лешникови очи и бронзова кожа. Докосвам го веднъж, втори, трети път... Сърцето ми прескача. Всяка целувка ме кара да искам още една, после още една, после...
- Добро утро, съкровище... – едва проронвам. Усмихвам се и той ми се усмихва в отговор. Дали е прочел мислите ми?
© Яна All rights reserved.
