Увереният
Оправи възела на вратовръзката си, облече сакото и отново се погледна в огледалото. Всичко трябваше да е перфектно, до последната гънка на панталона и ризата. Сакото му стоеше добре, подчертаваше елегантната му фигура, която култивираше от много години. Приглади косата си, подстригана по последна мода. Изчисти няколко невидими нишки от ръкавите и се усмихна на себе си. Чувстваше се уверен и силен.
Беше успявал, къде с късмет, къде с невероятни маневри, да отложи срещата. До днес. Повече нямаше как да отлага. Неприятно стечение на обстоятелствата, промени работният му график, което доведе до нежеланата среща. Знаеше, че трябва да се справи с тях. Рано или късно в живота на всеки мъж идваше момент, в който да покажеш, че си стъпил здраво на земята. Сега беше точно такъв момент.
Сега или никога. Не можеше да си позволи да загуби, не и на своя територия, не и сега, когато беше започнал да гради имидж и кариера. Излъчваше сила и респект - точно каквото му трябваше. Но тогава защо нещо смътно в душата му плачеше и се свиваше плахо зад ъгъла?!
Взе чантичката си и ключовете за колата. Хвърли последен поглед на мъжа в огледалото и си пое дълбоко дъх: „Днес е денят! Няма да ги оставя да ме смачкат!“. Излезе и заключи входната врата.
Минута по-късно, пред блока, леля Кина сръчка Мичето:
― Миче, тоя не е ли Митето от шестия, че не виждам до там?
― Той е бе, той. ― подвикна Сийка от съседния вход и се обърна към съседната пейка ― Какво ми се е наконтил като манекенка! Не помни кога му бърсахме сополите едно време и кога молеше наша Ленка да играят заедно, ама не смееше да я погледне в очите и ми се умилкваше на мен. Много смотан беше.
― Митеее, стърчи ти нещо отзад на косата ― подвикна Гица и всички се закискаха.
Димитър се обърна бесен. Тъкмо се канеше да отвърне на удара, но срещна засмените зелени очи на Лена, която тъкмо излизаше от входа.
― Не се кахъри! Колкото и да е успял един мъж, на каквато и да е възраст, винаги може да попадне на местните баби клюкарки, които да сринат имиджа му за секунди... ― намигна му Лена и го целуна ― забрави си очилата, скъпи. Обичам те! Остави ги, те са просто баби, на които им е доскучало.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© SMooth Всички права запазени
Благодаря, че прочете Надежда!
