Карам с висока скорост по мокър път. Бързам, за да успея да стигна навреме у дома. Няма да успея за два часа да стигна до Видин. Жалко, та аз винаги съм била стриктна и държа на дадена от мен дума.
Ще побързам, децата ми ме чакат. Мъжат ми и милата ми майка - също.
ТРЯС... УДАР... НЯМАМ ВЪЗДУХ, НЕЩО СТАВА С МЕН... БОЖИЧКО, ЖИВА ЛИ СЪМ?
Светлина, тишина, нещо чуждо, непознато. Не усещам сърцето си да бие. Сякаш сънувам.
Къде съм? Защо изведнъж стана много тъмно? Много ме е страх. Усещам, че не дишам. Та аз съм сама в тъмното. Но какви са тези гласове...?
- Марче, не бой се, не се страхувай, аз съм тук - не си сама. Защо не внимаваш, защо винаги бързаш, не ти е мястото тук. Върни се, чуваш ли, върни се, там те чакат. Имаш две дечица като кукли, ТУК НЕ ТИ Е МЯСТОТО. След време ще дойдеш и аз отново ще те посрещна. Обичам те, ти си на татко доброто момиче - бъди силна, върни се!
Татко, но той почина преди две години на седемдесет годишна възраст, а пък сякаш е на четиридесет и пет! Облечен ...