Карам с висока скорост по мокър път. Бързам, за да успея да стигна навреме у дома. Няма да успея за два часа да стигна до Видин. Жалко, та аз винаги съм била стриктна и държа на дадена от мен дума.

Ще побързам, децата ми ме чакат. Мъжат ми и милата ми майка - също.

ТРЯС... УДАР... НЯМАМ ВЪЗДУХ, НЕЩО СТАВА С МЕН... БОЖИЧКО, ЖИВА ЛИ СЪМ?

Светлина, тишина, нещо чуждо, непознато. Не усещам сърцето си да бие. Сякаш сънувам.

Къде съм? Защо изведнъж стана много тъмно? Много ме е страх. Усещам, че не дишам. Та аз съм сама в тъмното. Но какви са тези гласове...?

- Марче, не бой се, не се страхувай, аз съм тук - не си сама. Защо не внимаваш, защо винаги бързаш, не ти е мястото тук. Върни се, чуваш ли, върни се, там те чакат. Имаш две дечица като кукли, ТУК НЕ ТИ Е МЯСТОТО.  След време ще дойдеш и аз отново ще те посрещна. Обичам те, ти си на татко доброто момиче - бъди силна, върни се!

Татко, но той почина преди две години на седемдесет годишна възраст, а пък сякаш е на четиридесет и пет! Облечен е в черния си костюм и синята риза - точно така го погребахме! Какво става, нищо не разбирам?!? Сънувам ли?

Никой ли няма да ме събуди, да ме изгони от този кошмар?!?

ТИШИНА...

Нощ ли е, ден ли е...? Толкова ми е студено... Мисълта ми се проточва, сякаш изтича някъде. Не си усещам краката, сякаш нямам кръвообращение. Толкова ми става леко, приятно, какво трябваше да направя, не помня. Толкова ми е приятно, къде да се върна - толкова съм объркана! Заспивам...

- Маргарита, ти имаш РЕЦИДИВИРАЩО ДЕПРЕСИВНО РАЗСТРОЙСТВО, СЕГАШЕН ЕПИЗОД, УМЕРЕНО ТЕЖЪК. Ще пиеш още една година скъп Ципралекс всеки месец. Имаш киста на левия яйчник и миома от три години. Трябва да се оперираш, трябва да живееш?

Но кой ми шепти това толкова настойчиво, няма никой - нали сънувам? Да, може би душата ми, вътрешното ми Аз... знам ли... Ще се опитам да си спомням най-лошия и най-добрите дни в моя живот.

НАЙ-ДОБРИТЕ МИ СПОМЕНИ:

Рано сутринта поех моето бебе в ръцете си, към седем часа сутрина, пет часа след неговото раждане. Маминия Дани, толкова красиво бебе.

После Светли - рус и синеок, когато го родих, тежеше четри и четиристотин - голямо бебе:)

... Да, имам и хубави спомени в моя живот. Дори си имам хубава кокерка - черна с бяло сърце на гърдите и се казва Чери. Всички ме обичат и аз не съм злобарка. Аз също обичам всички, контактна личност съм, много емоционална.

НАЙ-ЛОШИЯТ ДЕН В МОЯ ЖИВОТ:

Погребението на татко и балът на моя син - в един и същи ден... Никога няма да забравя този ден, този черен двадесет и втори май, две хиляти и трета година. И двамата с едно и също име.

В три часа следобяд закопахме татко, в седем вечерта изпратихме абитуриента и се наложи да събера малкото сили, които ми бяха останали.

...

Стига, вече ми дойде в повече, защо в съзнанието ми изплуват толкова много спомени от минали събития, дори се виждам с онази цветна копринена рокличка, когато бях на седем години...

... ето сега майка и татко се връщат със синия мотор "балкан", те са гъбари и са набрали голяма касетка на багажника. Булка-гъба, лютачки и сърнелки...

... гонихме се, гонихме се със сестра ми боси и се пръскахме с вода...

* * *

КАКВО СТАВА С МЕН?

- Върни се, Марче, върни се, татко, нямаш време, върни сеееее!

...

... Будя се. Ле-леее - боли ме! Не искам да се върна. Боли ме челюстта, чувствам силно налягане в ушите, тялото ми е потрошено.

- Връщай сеее! Чу ли, на теб ти казвам - БЯГАЙ ОТТУК!

Защо да се връщам, тук ми е добре.

...

"Кома, десет часа" - кой го казва?

- Мамо Мими, майчице! Ти си жива! Мамо, обичам те...

- Остави майка си да си почива. Не бой се, тя ще се оправи.

- Светли, Дани, идвам - обичам ви!